* * *

Песни за военнопленници

Дванайстата година,
дванайстата, мамо, година,
когато се война обявила,
всички на война отидоха.
Най-после и Кънчо отива.
Кънчова млада невеста,
тя си на Кънчо продума:
- При кого ме мене остави,
като съм клето сираче,
без баща, без майка -
кой ще ти кръчмата гледа,
кой ще ти вино продава?
Кънчо си на порти излиза,
със сълзи и той на очи.
Вървял е Кънчо, вървял е,
я го турци хванали
и ми Кънчо пленили
и са го него откарали
на тая турска граница.
Стоял е Кънчо, стоял е
цели ми двайсет и четири години.
Най-после Кънчо решава
да му главата отрежат
или да си дома отиде -
малко дете да си види.
Успял е Кънчо, избягал.
Вървял ми е денем и нощем,
стигнал е поле широко,
след поле - село големо.
Сам си се Кънчо зачудил,
как ще си дома намери.
И къде му да случи,
та в свойта кръчма надникна.
Кат си в кръчмата влезнал -
младо кръчмарче седеше.
Кънчо на кръчмарче дума:
- Кръчмарче, младо кръчмарче,
иди извикай баща си -
борчове да му плащам.
Кръчмари на пътник думаше:
- Немам си татко,
татко ми е на война отишъл
през дванайстата година.
Дали са го турци убили,
или го нейде пленили,
никакво писмо немаме.
Пътник на Кръчмарче думаше:
- Иди извикай майка си,
тефтера да донесе,
стари борчове да плащам.
Радка си на кръчма отиде,
като си на вратата надникна,
викнала Радка да плаче:
- Стояне, сине Стояне,
я вземи, сине, сладко вино налей
и баща си почерпи -
това е, сине, баща ти,
дето на война отиде
през дванайстата година.
Стоян си вино налива,
та баща си да почерпи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010