|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Песни за военнопленници
Откак се война обяви,
Недялко войник вземаха.
Като на фронта отиде,
остави дете мъничко,
мъничко, на три години.
И го Недялка пленили.
Мало се много минало,
цели ми девет години.
Недялковата булчица,
байла, та го чакала
до деветях години,
че се булче му ожени
за комшийчето Михаля.
Тя си е Кана завела
при втори баща Михаля,
пък той я Михал изпъди
при сляпа баба, кьорава.
Изляла Кана на пътят,
та плаче Кана, нарежда:
- Боже ле, милни Господи,
къде, Боже ле, да ида,
като ме татко не рачи!
Отдолу идат пътници,
пътник при Кана отиде
и си на Кана думаше:
- Що стоиш, моме, на пътя,
та пътниците разплакваш,
нямаш ли татко и майка?
Кана на пътник думаше:
- Пътниче и ти друмниче,
моят го татко плениха.
Минаха девет години,
пък той го нема никакъв,
та се майка ми ожени
за другог татко - повторен
и той ме, чичко, изпъди.
Пътниче Кана думаше:
- Моме ле, мари, хубава,
ми как се, мари, казуваш?
Кана пътниче думаше:
- Казвам се, холам, пътниче,
бре, Кана, бре, Недялкова.
На пътниче мъчно му стана,
той си на Кана думаше:
- Кане ле, мома хубава,
я съм баща ти Недялко -
сега се връщам от пленство!
Ха да ме, Кане, заведеш
при мойта стара майчица.
Кат го при баба си заведе,
баба хи пита пътниче:
- Пътниче и ти друмниче,
от къде идеш, де ходиш?
Пътниче дума на баба:
- Нели ме, бабо, познаваш,
я съм синът ти Недялко,
сега се връщам от пленство.
Баба пътниче прегърна
и дребни сълзи зарони.
Седяли, поприказвали,
Недялко дума на Кана:
- Щеро Кано ле, Кано ле,
хайде ме, Кано, заведи
при твойта мила майчица!
Станали, та са тръгнали,
като при къщи стигнали,
Кана отвънка повика:
- Излези, мале, да видиш,
татко се от плен завърна!
Майка й вънка излезе
и при Недялка отиде.
Като ги видя, бре, Михал,
той самин каил не стана,
та обзе пушка бойлия,
че се през джама прицели
и ги двамата застреля,
двамата вънка паднаха.
Кана се викна, провикна:
- Тате ле, миличък тате,
толкоз си в пленство походил,
та да се върнеш жив и здрав,
та кат се в село завърна,
тука да те, тате, убият!
Досега бях половин сирак,
отсега нататък - цял сирак,
без майка, още без баща!
Голямо Буково, Грудовско; на собакь (СбНУ 57/1983, № 468 - "Недялко
се завръща от плен и го убиват").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|