* * *

Песни за военнопленници

Слушайте, мало и голямо,
слушайте, старо и младо,
и всички хора събрани,
каква ще песен изпея
за тоз ми Стефан Николов
от Нова махала, Видинско.
И него плениха
във остров Тасос, Гърция.
Там са ги грозно мъчили,
на тежка работа карали,
голи и боси горките,
цели осемнайсет години.
Много му Стефан дотегна,
а че си Стефан намисли
за България да избяга.
Един ден като товарят
лимони и портокали
на един гръцки параход,
оттам е Стефан поразбрал,
от тези гръцки матроси,
че ще да минат, отидат
през Цариград в България.
А че си Стефан събира
петнайсет души другари,
и се в хамбарите скрили,
и с парахода избягали.
Вървели три дни и три нощи
из Бяло море и Черно,
като са в Бургас отишли,
право на властта се представят.
После си сбогом вземали
и си за вкъщи тръгнали.
Стефан у село пристига
на голям ден, на Тодоровден.
Сред село хоро играе,
Стефан на хоро отива,
дано го някой познае.
Никой Стефана не позна.
Оттам се Стефан отправи
и във кръчмата отива,
и на кръчмаря думаше:
- Слушай бе, момче младичко,
нещо ще те попитам
за този Стефан Николов.
Кръчмарят дума Стефане:
- Слушай бе, чичко, да кажа.
Кат се войните почнаха
на тази гръцка граница,
Стефан Николов изчезна.
А туй момченце насреща,
то е на Стефан Николов.
Стефан Николча повика:
- Я ела, малко момченце,
нещичко да те запитам,
къде е Стефан Николов?
- Я слушай, чичко, да кажа,
през тези войни ужасни,
там се загуби баща ми.
- Момченце, малко момченце,
майка ти как се прекарва,
като го няма татко ти?
- Мама се вече ожени
и втори мъж си доведе,
две чужди деца доведе
и още две природила.
Мене ме в къщи не пускат,
по къра са ме изтирили.
Стефан момченце думаше:
- Я хайде, у вас да идем,
ти да извикаш майка си!
Че го момченце поведе,
до портите са стигнали,
че си Николчо извика:
- Я ела, мамо, на порти!
Тя се сърдито обади:
- За какво идеш пак тука,
да ми дерлика разваляш?
И си на пътя излезе.
Стефан на Пенка думаше:
- Добър ден, мари госпожа,
ти ли си булка на Стефан?
Стефан ми й нещо поръчал,
за него да ти разправя.
Пенка на странник думаше:
- По-хубаво не ми разправяй,
не ща за него да чуя!
И Стефан пак си повтаря:
- Няма ли място у вази,
таз вечер да пренощувам,
утре сабахлам ще тръгна.
Додет си Стефан изрече,
ето Иванчо пристига,
Иванчо Пенка запита:
- За какво пита тоз човек?
Пенка на Иванчо думаше:
- Той иска да пренощува,
сутринта рано ще тръгне.
Иванчо Пенке думаше:
- Я хайде, да го приберем,
няма да дигне къщата...
Че са Стефана прибрали,
както е български обичай.
Седнали да си вечерят
и си Стефана канеха
да седне да си вечеря.
Стефан си тихо говори:
- Аз си похапнах и попих,
по-добре да си полегна.
Иван и Пенка двамата,
те си Стефан завели
във другата стая да легне.
Като се навечеряли,
Пенка и Иван двамата,
легнали, сладко заспали.
Стефан сън го не хваща,
чуди се Стефан, мае се,
какво да стори, направи.
Леко вратата отвори,
излезе Стефан из двора,
а че си брадва съгледа,
а че си в къщи отиде,
Иванча бърже насече,
Пенка за ръка улови,
във мазата я заведе,
там си я тежко измъчва:
- Знаеш ли, Пенке, помниш ли,
как ми се Пенке, вереше,
вереше още плачеше,
че ако би ме убият,
детето добре ще гледаш
и няма да се ожениш?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010