* * *

Песни за военнопленници

През дванадесета година,
кога се война обяви,
всички на война отиват
и Кънчо младо кръчмарче,
от Кара бунар, Пловдивско,
и той на война отива,
оставя млада невеста,
с двечки дребни дечица,
остави и се прощава:
- Добро ле, добра стопанке,
аз те тука оставям,
добре да гледаш децата,
но и мене недей забравяй,
честичко писмо да пишеш,
да зная кога, какво сте.
Кънчо среднощ потегли
за тая пуста граница,
вечерта, като стигнали,
Кънчо ми секрет назначиха
с още двама другари.
През нощта турци настъпват,
че си секрета плениха,
другите двама убиха,
а Кънчо далеч пратили,
далеч, в Мала Азия.
На един бей го продават,
там да си Кънчо слугува,
слугува, още робува,
но нали е Кънчо хубавец,
хубавец, още таферец,
бейово младо кадънче,
където Кънчо ходеше,
то си все Кънчо гледаше
и на буба си думаше:
- А бе, ле буба, ле буба,
ако ли Кънчо не вземеш,
аз ще, ле буба, да умра.
Чуди се бея, мисли
какво да прави, да стори,
най-после намисли -
да си Кънчо потурчи.
И си Кънчо потурчи,
Мохамед по име нарече
и тогаз го е оженил
за неговото кадънче,
за Гюзел Фатме Бейова.
От тогаз Кънчо заживя,
за нищо не бе неволен
и двечки деца имаха,
но нали е от Бога казано,
където и човек да иде
за родно място да милее.
Мислил ми Кънчо, намислил
как да си оттам избяга
и си на Фатме продума:
- Я кажи, Фатме, на буба,
двама в Одрин да идем,
по-рано там съм работил,
да си сметките оправя.
Фатме буба си казала.
Много са пари вземали
и си в Одрин отишли,
в хотел "Харио" приспиват,
сутринта, като станали,
Кънчо на Фатме продума:
- Я стой, Фатме, тук почакай,
аз ще в града да ида,
сметките да си оправя,
пък като се завърна,
тогаз ще двама излезем,
премени да си накупим.
Като от хотел Кънчо излезе,
право на гарата отива,
че там си Кънчо завари
влак за България потегля,
Кънчо се във вагон възкачи,
но нали е турчин отличен
българите пленници,
те си на Кънчо думаха:
- Ние турчин не щем при нас.
Тогаз се Кънчо обади:
- Слушайте, братя българи,
и аз съм пленник като вас,
цели дванадесет години
на турци аз слугувам,
на турци аз робувам.
Сега му момент намерих
и аз с вас да избягам
в моята мила родина.
Като в България пристигна,
Кънчо си веднага потегли
за родно село да иде,
за Кара бунар, Пловдивско.
Вечерта Кънчо пристига,
в негова кръчма отива,
че там си Кънчо завари
неговото момченце,
то в дюкяна метеше.
Кънчо момченце думаше:
- Момченце, младо кръчмарче,
иди повикай татко си,
че имам пари да давам
още от дванадесет години.
- Ние си татко нямаме,
той във войната загина.
- Момченце, младо кръчмарче,
иди повикай майка си.
Момчето става, отива
и на майка си продума:
- Я вземи, мамо, тефтерче,
и слез долу в дюкяна,
там един турчин теб вика,
че има пари да дава,
още от татко останали.
Добра си взела тефтера
и слязла долу в дюкяна,
като си врати отвори
и си на Кънчо продума:
- Макар и турчин да бъдеш,
много приличаш на Кънчо...
Тогаз се Кънчо обадил:
- Добро ле, добра стопанка,
аз съм се, либе, потурчил,
още оженил, ако ли ти ме приемеш -
аз ще при вас остана,
ако ли не ме приемеш -
пак назад ще се завърна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010