* * *

Песни за военнопленници

Като се война обяви
през дванадесета година,
всички на война ще отиват
и Кънчо, младо кръчмарче,
от Каратаир, Пловдивско,
и той на война ще отива,
оставя Добра невяста,
Добра му булка хубава,
с две ми дребни дечица.
Кънчо на Добра поръчва:
- Добро льо, добра невясто,
добре да гледаш децата.
Добра на Кънчо поръчва
по-често писма да праща,
да знае кога къде е,
да знае кога как е.
А че си Кънчо замина.
Като си фронта наближи
силни гърми зачува.
Кънчо другари думаше:
- Тук ще ни, братя, избият,
далеч от жени и деца,
далеч от мили родове!
Малко се, много минало,
Кънчо са секрет пратили
с още двама другари.
Дор двамата са ранили,
а пък Кънчо пленили.
Турци са Кънчо откарали
долу ми в Мала Азия
на един бей да слугува,
слугува Кънчо, робува.
Нали е Кънчо младо, хубаво,
бейовото младо ханъмче,
то се в Кънчо влюбило
и се на буба молило:
- Ще ли ме, буба, ожениш
за Кънчо младо българче?
Ако ли ме не ожениш,
аз ще са, буба, убия!
Чуди се буба, мая се,
какво да прави, да стори,
дор два си ходжи повика,
че са Кънчо прекръстили,
Мехмед му име турили.
А че се Кънчо ожени
за бейовото ханъмче,
за гюзел Фатме хубава.
Малко се е, много минало,
дор две си деца имали.
Където Кънчо ходи и мисли,
как да си Кънчо избяга,
в България да си отиде,
неговите си деца да види
и неговата мила невяста.
Най-подир Кънчо измисли.
Кънчо си Фатме думаше:
- Моли се, Фатме, на буба,
той да ни пари даде,
в Одрин град да идем.
И аз бях младо търговче,
имам версии да вземам,
да идем, да ги съберем.
Буба им пари даде.
Чанта с пари взели
и в Одрин град отишли.
В един са хотел влезли,
Кънчо на Фатме думаше:
- Ти тука, Фатме, ще стоиш,
пък аз в града ще изляза
нещо за ядене ще взема.
От там си Кънчо избяга
и в България си отиде,
първо в неговия си дюкян,
влезе и на края на стола седна.
Негово момче бакалче станало.
Той на бакалче думаше:
- Къде е, бакалче, майка ти?
- Майка ми вкъщи отиде.
- Я иди, бакалче, извикай,
от далеч й писмо нося.
Бакалче майка си повика.
Тя, като в дюкянче влезе,
като си турчин съгледа
и на турчин казала:
- Макар че турчин да си,
много ми на Кънча приличаш!
И се на Кънчо хвърлила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010