* * *

Песни за военнопленници

През хиляда деветстотин
и шестнайста година,
през пуста война Балканска,
всички на война отиваха
и Кънчо, и той отива
на война, на бойно поле,
на война бой да се бие.
Кънчо на Добра поръчва,
поръчва, Кънчо и наръчва:
- Добро льо, пръвна пръвнино,
Добро льо, пръвно венчило,
язе ще на война ще ида,
на война, на бойно поле,
на война бой да се бия.
Тебе те тука оставам
със мъжко дете на ръце
и друго, Добро, на сърце.
Децата, Добро, да гледаш,
на книга да ги научиш,
на книга, на граматика,
глупави да не останат,
дюкяни да не затваряш,
тефтери, Добро, да къташ,
да не се, Добро, ожениш!
Поръчал Кънчо и наръчал,
наръчал Кънчо и заминал,
право при паша отиде.
Пашата много пленила
и Кънчо пленник взимала.
Слугува Кънчо, робува,
цели ми девет години,
пашата има кадънче,
кадънче, бяло ханъмче,
на име било Сюльбия.
Расна Сюльбия и порасна,
на осемнайсет години,
и тя си Кънчо хареса
и на татко си думаше:
- Татко ле, татко ефенди,
язи си Кънчо харесах,
макар че й Кънчо християнин,
хай да си Кънчо потурчим,
за него да ме ожениш.
Паша на Кънчо продума:
- Кънчо льо, сербез българин,
хай да те, Кънчо, оженим
за Сюльбия бяла ханъмка.
Нали е Кънчо под робство,
няма какво да прави,
той се за Сюльбия ожени.
Живели малко ли, много,
цели ми дор три години,
мъжка си рожба стигнали.
Кънчо си из двори ходеше,
бели си ръце кършеше,
бистри си сълзи ронеше.
От де го видя пашата,
той си на Кънчо думаше:
- Кънчо льо, сербез българин,
защо си из двори ти ходиш,
бистри си сълзи ти рониш?
Кънчо на паша думаше:
- Станало й тринайсе години,
откакто съм от село излязъл.
Големи борчове оставех
на мойто скъпо семейство
и съм писмо получил -
в три деня срок парите да внеса!...
Пашата дума на Кънчо:
- Сандък със злато ще ти напълня,
ти да го, Кънчо, изпратиш,
борчове да си изплатиш.
Кънчо вземал златото
и на граница отишъл.
На всички злато подарил,
него за багаж да изпратят,
при семейството си да иде.
Пристига Кънчо в селото
и на кръчмата отива,
младо кръчмарче завари.
Кънчо попитва кръчмарче:
- Къде й, кръчмарче, майка ти,
майка ти, холам, баща ти?
Кръчмарче дума на пътник:
- Станало й тринайсе години
откакто баща ми й заминал.
Майка ми сватба прави на брат ми.
Кънчо кръчмарче думаше:
- Може ли да я извикаш,
при мене майка ти да дойде?
Кръчмарче майка си извика.
Като го Добра видяла
и тя си Кънчо познала,
и си синове събрала,
и на тях си думаше:
- Иванчо и Петре, двамата,
ето го Кънчо, баща ви!
Три дена яли и пили,
три дена сватбата продължили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010