* * *

Песни за военнопленници

Какво е чудо станало,
станало още минало
през деветнайста година,
всички войници тръгнали
и Йордан ще да войник върви,
той си на Еленка думаше:
- Еленка, булка хубава,
тебе те трудна оставам,
като детето родиш,
хубавичко децата да гледаш,
ако нещо с мене да стане
децата да не оставяш!
Тез думи Йордан рече
и си на фронта замина.
Като на фронта замина,
пленник Йордан го хванали.
Еленка, булка хубава,
тя си детето родила
и го на Йордан кръстила.
Минали, що са минали,
ни много, ни малко,
цели ми двайсе години.
Йорданчо се ожени
и си сватба вдигнаха.
Йордан си хоро водеше
и вижда в двора просяк да влиза.
Той се от хорото откъсна,
при просяк отиде и му рече:
- Добър ден, чичко,
ела да ти сложим да хапнеш.
А просякът му отговаря:
- Имаш ли баща и майка?
Йорданчо отговаря:
- Майка си имам Еленка,
а баща ми бил Йордан,
на фронта заминал,
аз не съм бил още роден...
Майка ме е на него кръстила,
че са го хванали пленник,
и сама ни с батко отгледа,
а сега мойта сватба правим.
Тогава просяк продума:
- Я викай, Йорданчо, майка си,
при мене сега да дойде,
нещо за баща ти да й кажа.
Йорданчо при майка си отиде
и на майка си продума:
- Ела, майко, да видиш,
че е просяк дошел и те вика,
нещо за татко да ти каже.
Еленка при просяк отишла,
а той на Еленка продума:
- Със Йордан заедно бяхме,
кога да го пленник хванат.
А Еленка му отговаря:
- Ти защо като говориш,
защо си глава навел?
Просяк я пита, попита:
- Ти, ако Йордан видиш,
ще можеш ли да го познаеш?
И си глава изправил.
Еленка Йордан познала
и се Еленка разплака,
и на дечица продума:
- Дечица, мили мамини,
това е, мамо, татко ви!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010