Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Песни за военнопленници

През тези войни световни
много спомени останаха,
както ми остана спомена
и тоз Желязко Миланов.
Желязко ми пленник остана,
долу ми, долу в Гърция.
Седя Желязко, робува
цели ми двайсет години.
Много му вече дотегна,
решава да си избяга.
От брега лодка открадва
и сам се в нея покачва,
почва Желязко да кара,
цяла нощ карал горкия,
ала не знае где отива.
Като се зора зазори,
Желязко земя съзирва
и той си лодка отправя,
и си на брега излиза
чак горе в Албания.
И го албанци залавят,
и го при български консул закарват.
Консула Желязко посмъмрил,
защо е Желязко избягал.
Желязко си сълзи проронил
и си на консула продумал:
- Аз не съм, братко, самичък,
там има много българи,
да знайте, братко, да знайте,
как ги гърците измъчват.
Тогаз се консул съжали,
на Желязко права издаде
в България да иде.
Желязко в България пристига,
в тяхното село отива,
на тяхната порта похлопва,
един младеж навън излиза.
Желязко дума младежа:
- Кажи на баща си да излезе?
Младежа дума пътника:
- Аз си нямам бащица,
той на война отиде
преди двайсет години,
отиде, не се завърна...
- Ний бяхме с баща ти в Гърция,
имам за него да разправям.
Тогаз Желязко поканили,
те си сватба правили.
В една го стая сложили,
цяла нощ плакал горкия,
не знаел как да се издаде.
Сутринта, като станали,
пак си сватбата почнали.
Като за булка тръгвали,
Миланчо мами думаше:
- Мале мо, мила мале мо,
дай ми ръка да ти целуна,
от тебе прошка да взема,
че на венчило отивам.
Милушка пръхна, заплака
и на Миланчо продума:
- Миланчо, синко Миланчо,
защо си нямаш бащица,
от него прошка да вземеш!
Тогаз се Желязко изправи
и на Милушка продума;
- Милушке, пръвна пръвнино,
Милушке, първо венчило,
не ме ли, Милушке, познаваш,
че аз съм твоя Желязко?
Тогаз се Милушка изправи,
черна кърпа от глава подигна,
Желязко в очи погледна
и го веднага познала.
Прегърна и го целуна,
и на Миланчо продума:
- Този е, синко, баща ти,
от него прошка поискай
и на венчило отивай!
Всичките от радост плакали
и си сватбата продължили.

 


Добрич, кв. Рилци (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010