Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Песни за военнопленници

Нали е Кънчо на фронта тръгнал
Кънчо си е буле редил:
- Хубаво, Петро, гледай децата,
хубаво гледай кръчмата,
че я на война отивам.
Па мене че ме турци заробу
с много године роб мож да будем,
но я па че за вас да мислим,
за теб, за децата и за кръчмата.
Като е Кънчо на фронта стигал,
они су га веднага пленили,
на голем остров га затворили.
Седем години от Кънча
никакво писмо нема.
Нали Кънча аресала Атима бела
и си е на бащу казала:
- Я че се, тате, за Кънчо оженим,
давай му пари безбройни, безмерни.
Нали си Кънчо излиза и казва:
- Аз съм женен и имам две деца.
Атима му казала:
- Никаква жена, никакви деца,
че я че ти главу отрежем.
Он се по принуда оженил;
седемнайсет години роб седел,
но се све чуди и мисли -
кво да избега у България да сиде
и една вечер гю попита:
- Атимо, любе Атимо,
що ме не пуснеш у София да идем,
че съм големи здания правил,
ама си парите не съм получил.
Она си веднъга на татка съобщила
да му даде ключове от банке,
да му даде безбройни жълтице,
само от мен да не бега.
И он му е дал ключове,
ключове от банке и много жълтице.
Ама нали се чуди и мисли Кънчо,
как да избега и в България да сиде -
цигански дрехи облича
и си на влак отива,
тамо си Кънчо питаше:
- Къде тръже циганину просяку?
- По-бърже карайте не ме издавайте.
Кат е в София стигнал,
цигански дрехи върлил
и се убаво пременил,
и за неговото село тръгнал.
Право си Кънчо за кръчма отива;
младо момче продава,
он си момче пита:
- Чия е, момче, тая кръчма?
- Тази е кръчма на Кънчо,
но татко е седемнайсет годун неизвестен.
- Я викни, младо момче, майка си,
преди годину съм ял и пил,
ял и пил ама не съм си платил.
Кат е Петра влезнала,
веднъг е Кънчо познала.
- Я викни, Петро, синове и снаи,
да ги подарим с много жълтица,
че я съм у Турция женен.
Кънчо с жълтици подарил
и турски е ага дошъл,
и на Кънчо главу отрезал,
и гю е па в Турция върнул.

 


Дъбравка, Белоградчишко (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010