* * *

Песни за военнопленници

Йордан ми пленник остана
долу ми, долу в Гърция,
че седя Йордан робува -
цели ми двайсет години.
На Йордан много дожаля,
за България домиля.
Той на другари думаше:
- Другари, братя българи,
днеска е, братко, Никулден,
празника на рибарите.
Те днеска всички празнуват,
лодките им са свободни,
да вземем, лодка да откраднем,
за България да избягаме.
Като решили и сторили,
вземат си лодка открадват.
Лодката бързо отпътува,
Цариград, холам, стигнали
и там ги турците залавят,
на нашия консул предават.
Консула бързо нарежда -
дават им пасу, билети,
за България ги изпращат.
Йордан във село пристига,
в негова кръчма той влиза,
шише ракия поръчва,
на негово момче Петърчо.
Той му ракия подава,
татко си без да познава.
Йордан попитва момчето:
- Къде е, момче, баща ти?
- Татко ми го, чичко, убиха
през осемнайста година.
- Ние бяхме с него заедно,
аз знам всичко за него.
Къде е момче майка ти,
на нея аз да разправя -
как сме служба служили
и робство карали?...
Петърчо дума татко си:
- Я ела, чичко, във къщи,
сватба във къщи имаме,
днес ми се жени братчето,
родено откакто татко замина.
Я ела, чичко, във къщи
да видиш, чичко, сватбата
и на майка ми да разправиш
за нашия татко рождени,
как сте вие служба служили
и робство карали.
Петърчо поведе татко си,
през двори като минават,
сред двори хоро голямо,
млади моми и ергени,
кръшно хоро играят.
Йорданка, булка хубава,
изпраща гости, посреща
и тя Йордана посрещна,
без дори да го познае.
Тогаз Йордан на Йорданка думаше:
- Събери, Йорданке, децата!
Йордан във къщи влиза
и си раница развързва,
от нея портрет извади
дето са всички снемати.
Тогаз го Йорданка познала,
викнала и заплакала:
- Йордане, първо венчило,
много се, холам, забави,
ала нас хич не забрави!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010