* * *

Песни за военнопленници

Като се война обяви,
за тая турска граница,
всички войници отиват,
и Кънчо, младо кръчмарче,
и той на война отива,
и се прощава,
и на Добра продума:
- Добре ле, добра стопанке,
аз ще на война да ида,
тебе те тука оставям,
добре да гледаш децата,
но и мен да не забравяш,
честичко писма да пишеш,
та да зная коги, какво сте!
Тръгна Кънчо и замина,
за тая турска граница,
топов гърмеж зачу,
Кънчо другари продума:
- Тука ще, братко, да останем.
Вечерта Кънчо,
в секрет пратиха,
с двама другари.
Турците настъпват,
целия секрет плениха,
двамата ги убиха,
а Кънчо далек пратия,
чак в Мала Азия,
на един го бей предават,
там да си Кънчо слугува,
слугува, още робува.
Където Кънчо слугуваше,
слугуваше, още робуваше,
нали бе Кънчо млад, хубав,
беево младо кадънче,
то се в Кънчо влюби,
и на баща си продума:
- Ако ми Кънчо не вземеш,
аз ще се, буба, убия!
Чуди се бея, мая се,
какво да стори, направи,
че взема, та си Кънчо прекръсти,
Мехмед му име нарече,
че тогаз го ожени,
за Гюла Фатма бейова.
Оттогаз са заживеле,
две си деца имале.
Но нали от Бога казано,
където човек да иде,
за родно място милее.
Кънчо на Фатма продума:
- Моли се, Фатме, на буба,
ние с тебе в Одрин да идем,
че по-рано там съм работил,
че имам пари да вземам!
Много злато са вземале,
и за Одрин заминале.
Вечерта в Одрин стигнале,
на хотел паркове пренощувале.
Заранта, като се съмнува,
Кънчо на Фатма продума:
- Ти ще ме тука чакаш,
аз ще ида, сметките да си поправя,
и пак при тебе ще дойда,
из града да излезем,
премени да си накупим!
Кънчо от хотела излиза,
и на гарата отива,
трена за Пловдив потегли,
Кънчо се във вагона покачи,
нали беше турски облечен,
тамо имаше българи пленници,
те си на Кънчо продумаха:
- Ние с нас турчин не искаме!
Тогаз се Кънчо обади:
- И аз като вази съм пленник,
сега съм удобен момент намерил,
и азе с вас да си отида,
в мойта мила Родина.
Че се пленници разбират,
че си шинели събличат,
Кънча във вагона прикриват,
докато минат границата.
Трена на Пловдив пристига,
Кънчо от трена слиза,
веднага файтон взема,
и си за село отива.
Кънчо от файтона слиза,
в негова кръчма влиза,
там малко момченце шета.
Той си момченце продума:
- Момченце, малко бакалче,
я иди, повикай бай Кънчо,
че имам пари да му давам!
Тогаз се момче обади:
- Пък ние си татко немаме,
той във войната остана.
- Иди повикай майка си
да не би тя да знае!
Момченце става,
и горе отива,
майка си повика:
- Я ела, мамо, в дюкяна,
че един турчин те вика,
че има пари да дава,
от татко остале.
Майка му взема тефтера
и слиза долу в дюкяна.
Като го е видела,
по лицето го е познала
и си на турчин говори:
- Макар и турчин да бъдеш,
много приличаш на Кънча.
Тогази се Кънчо обади:
- Добре ле, добра стопанке,
ако ме ти приемаш -
азе тук ще остана,
ако ли не ме приемаш,
аз пак назад ще се върна.
Добра нищо не продума,
че го за ръка улови,
че го горе изведе
в стая при негова булка,
дето мъничко остави.
Кънчо от вътре раница отваря,
армагани изважда,
и ги на деца раздава,
и на роднини, и на комшии,
за Кънча песен да пеят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010