* * *

Песни за военнопленници

Йордан си войник замина
през осемнайста година.
При Комарево полето,
там са го него хванали.
Седял е Йордан, седял е
цели ми двайсет години.
На Йордан много дотегна
и си другари намира,
и на другари продума:
- Другари, братя българи,
знаете ли, братя, знаете ли,
днеска е, братя, Никулден,
празникът на рибарите.
Да вземем, лодка откраднем,
в България да си идем.
Вземаха, лодка откраднаха,
в България заминаха.
Като Цариграда стигнаха,
право при консула отидоха,
дава им пасуле-билети
и за България тръгнаха.
Йордановите другари,
всеки си в село отиде,
Йордан си у негово село.
Като си в село отива,
право си в кръчма отива
и на кръчмаря продума:
- Къде е, момче, татко ти,
имам вересии да плащам?
- Аз нямам, чичко, татко,
моя татко замина
през осемнайста година,
там са го турци пленили.
- Ами къде е майка ти?
- Мама е, чичко, във къщи,
сватба голяма имаме,
по-малкото ми братче,
родено, гат татко замина,
на негово име го кръстиха,
днес му е, чичо, сватбата.
Айде да идем у къщи
на нашата сватба голяма.
Като през двори минават,
сред двори хоро играят
все млади моми и момци.
Във къщи като отиват,
Йорданица гости посреща,
посреща, още изпраща
с черна забрадка на глава.
Ей си Йордана посрещна,
без да го Анка познае.
По-големият син в стая отива,
снимка на стена поглежда -
тоз човек също неговия татко.
И тогаз си на майка продума:
- Мамо ле, мари мамо ле,
знаеш ли, тоз човек е наш татко!
И Анка със него зирнала -
същия Йордан, нейния.
Три дни са яли и пили,
дето се й Йордан завърнал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010