* * *

Песни за военнопленници

Като войници тръгнаха,
за тая турска граница,
Кънчо и той отива.
Остави млада невеста,
поръчва и се прощава:
- Добро ле, първо венчило,
аз на фронта отивам,
тебе си тука оставям.
Добре да гледаш децата,
и мене недей забравя!
Че тръгна Кънчо с другари.
Първо за полка замина.
Войските, всички тръгнаха,
за тая турска граница
Тъповен гърмеж зачуха,
всички се бързо опасват,
Кънчо с негови другари,
тях ти напред изпращат,
предни постове да бъдат.
Сутринта, като се съмнало,
турците напред изпращат,
предни постове да бъдат.
Кънчови в окопи залавят,
всички са избили,
само Кънчо си оставят.
Назад са Кънчо вземали,
в Анадола закарват,
на един бей са го предали,
Кънчо там да слугува.
Седял е Кънчо, слугувал,
около една година.
Като си Кънчо ходеше,
бейово младо ханъмче,
като си Кънча гледаше,
нали се в него влюбило,
та на баща си казало:
- Ей, гиди, буба бейолу,
аз се в Кънчо влюбих
и искам него да взема;
ако ме вие не дадете,
аз ще се, буба, убия!
Чуди се бея и мисли,
какво да прави и стори.
Най-сетне той си намисли -
Кънчо да си потурчат,
па тогаз да го женят.
Бързо са ходжи викали,
че си Кънчо потурчили,
и за ханъмче оженват,
за Гюзел Фатма бейова.
Седял е Кънчо, що седял,
до две си деца имал,
на име Амет и Айше.
Но като Кънчо ходеше,
ходеше още мислеше,
какво да прави и стори,
как да си Кънчо избяга.
Той на Фатма продума:
- Аз искам в Одрин да ида,
там съм по рано работил,
имам да вземам и да давам.
Ти кажи на баща си,
двама с тебе да идем.
Тя на баща си казала,
и той ги двама изпраща,
много си пари вземали
и в Одрин отиват
и в хотел "Торино" отсядат.
Вечерта са там преспали,
сутринта, като се съмнало,
той на Фатма продума:
- Аз из града ще изляза,
а ти тука ще останеш,
като си сметка привърша -
пък ще се тука върна.
Че тръгна Кънчо из града
и на гарата замина.
Там се на трена покачи,
трена за България отива.
Там се Кънчо намира
с други, още българи,
които в България отиват.
Не искат Кънчо да вземат,
в техен вагон да седи.
Тогаз им Кънчо продумал:
- Аз съм, братя, българин
и аз сам пленник останал
още от турската война.
Сега момент намерих,
за България да бягам.
Тогаз са Кънчо прибрали
и с шинели завили,
докато граница преминали.
Трена когато пристигнал
в Пловдивската гара голяма,
Кънчо от трена слиза,
файтон си Кънчо пазари,
до тяхно село голямо,
село Кара таир, Пловдивско.
В село като отиде,
всички хора почерпил,
и на бакалче продума:
- Къде е Кънчо кръчмарина?
С него сметка аз имам,
борчове да си изплатя.
Кръчмарче на турчин продума:
- Баща ми се е на мен изгуби,
още от турската война,
такава сметка не е оставил.
Кънчо си пак продума:
- Иди, майка си повикай,
при мене тя да дойде,
сметките да си оправим.
Става Иванчо, отива
и на майка си продумва:
- Я ела, мамо, в кръчмата,
един те турчин повика,
с тате сметки той имал,
сметки да уредите.
Като зачула Добра тез думи
и тръгнала тя да види,
каква е тази работа.
Като в кръчмата влезнала,
веднага Кънча познала
и насреща му заплакала.
Тогава Кънчо запитва:
- Добрино, първо венчило,
ще ли ме приемеш в къщи,
като се турчин потурчих,
и си вяра оставих,
и за ханъмка ожених,
и две си деца имаме?
Сега ги в Одрин оставих,
ако ли ме, Добро, не приемеш,
аз ще се назад повърна...
Тогава се Добра зарадва,
веднага Кънчо прегърна,
горе вкъщи отиват,
вкъщи булка той сварил,
на по-големия си Петърчо.
Кънчо се много зарадвал,
че бръкнал тогава в джобове,
извади шепа жълтици,
и ги на булка подарил.
Други пари той дава,
на свои хора, познати,
в печатница да идат,
и песен да му напишат,
къде е ходил и теглил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010