* * *

Песни за военнопленници

Георги бе пленник в Гърция
цели ми двайсет и четири години.
Седял ми Гьорги, що седял
много ми малко, не много,
около двайсе и четири години.
На Гьорги много домиля
за неговата булчица,
дето я Гьорги остави
бременна на пет месеца.
На Гьорги още дожаля
за неговото момченце,
дето го Гьорги остави
мъничко - на една годинка.
Чуди се Гьорги, мисли си,
как да си стори, направи.
Най-после Гьорги намисли,
намисли Гьорги да бяга,
за в България да иде,
свойте мили да види,
намисли и го извърши.
Една ми вечер, по-късно,
той си на брега отива,
на брега на Бялото море,
че си ризата съблече
и я на лопата той сложи,
на знаме че я направи.
Нали й Божа работа
ми се параходи зададе.
Гьорги си знаме развява,
капитан знаме вижда
и парахода спира.
Гьорги в парахода приеха,
капитан Гьорги разпитва:
- Я казвай, Гьорге, я казвай,
за твойте мъки и тегла
Гьорги на капитан продума:
- Не ме мен вий разпитвайте,
дайте ми нещо да хапна,
после ще да ви разкажа
за мойте мъки и тегла!
Парахода бързо минава,
до Кортен село той стига.
Гьорги от параход слиза,
през деня - било неделя,
кортенци в хоро играят.
Гьорги през хоро минава -
дано го някой познае,
но никой не го познава.
Той си в кръчмата отива,
преди да влезе в кръчмата,
най-напред огледа фирмата,
на кое име й писано.
На фирмата било писано
на негово име - Гьорги.
Гьорги в кръчмата влиза,
в кръчмата момче седеше,
Гьорги кръчмарче продума:
- Къде е, момче, татко ти?
- Татко го, чичо, убиха
през шестнайста година.
- Като убиха татко ти,
ожени ли се майка ти?.
- И дума мама не дава
за другиго да се ожени!
Гьорги кръчмарче продума:
- Кръчмарче, младо юначе,
върви повикай майка си,
нещичко ще й разправя,
за вашия татко рождени...
Ний бяхме двама заедно
в тази пуста Гърция.
Момченце си бързо затича,
бързо си у тях отиде
и на майка си продума:
- Майко льо, стара майчице,
един, бе, чичко непознат,
той те, майко, повика,
нещичко ще ти разправя
за нашия татко рождени.
Те били двама заедно
в тази пуста Гърция.
Иванчова стара майчица,
тя на Иванчо продума:
- Не мога, синко, не мога,
ази в дюкян да дойда,
аз имам вкъщи работа.
Върви го, сине, покани,
в нашта къща да дойде.
Като дочу Иванчо тез думи,
той си майка послуша,
бързо си се затече
и към кръчмата отива.
Пътника до кръчма седеше
и си Иванчо чакаше.
Като Иванчо видя, тихом продума:
- Иванчо, младо кръчмарче,
какво майка ти каза?.
Иванчо се жално нажали
и на пътника продума:
- Пътнико, чичко непознат,
мама е, чичко, в къщи,
не може на дюкян да дойде.
Хай да те ази заведа
при мойта майка рождена.
Стана пътника и тръгна.
Вървели, що са вървели,
много, още не малко,
до Иванчова порта стигнали.
Като си порти отвори,
Иванчова стара майчица,
тя си на двора седеше,
с черна ми кърпа на глава.
Като пътника видяла,
че си ръката подала
и "Добре му дошъл!" казала,
и си Иванчо продума:
- Иванчо, сине Иванчо,
дай, Иванчо, столчето,
че е пътник изморен.
Иванчо си майка послуша,
че си столчето донесе
и го пътника подаде.
Пътника си седна,
като пътника седеше,
дребни се сълзи ронеха,
с дясна си ръка в джоб бръкна,
че си снимки извади,
на Иванчова майка ги дава.
Като майка разглежда,
дребни й сълзи потекоха.
Черна си кърпа от глава махна,
че си Иванча прегърна,
и си на Иванчо продума:
- Иванчо, сине Иванчо,
този е, майко, татко ти,
дето те тебе остави
мъничък на една годинка!
Я повикай, Иванчо, булката
и вземи, Иванчо, внучето,
дет го на негово име кръстихме,
името да му подновим,
фирмата да му повдигнем...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010