* * *

Песни за военнопленници

През дванадесетата година
турска се война обяви.
Кънчо на Добра думаше:
- Добро ле, добра стопанке,
аз на война ще ида,
тебе те тука оставям,
добре да гледаш децата,
често писма да пишеш.
Че тръгна Кънчо, замина
за пуста Мала Азия,
къде се войска събира.
Като се вечерта мръкнало,
Кънчо са на пост сложили
с още двама другари.
Турците скоро нападнали,
другарите му ги убили,
а пък Кънчо пленили.
Нали си е Кънчо хубавец,
пред бея са го закарали,
на бея слуга да бъде.
Седял е Кънчо, робувал
цели ми девет години.
Бея си има кадънче,
него го Фатма викаха
и тя Кънчо хареса.
Бея си Кънчо прекръсти,
Мохамед му име сложили
и за Фатмата оженили.
Живял е Кънчо, що живял,
и все за България мислеше,
и на Фатмата думаше:
- Постой, почакай, Фатме,
аз в Одрин ще отида,
там имам пари да вземам.
Фатма Кънчо дума:
- И аз, Мехмед, с тебе ще дойда.
Като във Одрин отишли,
сутринта рано Кънчо подранил,
Фатмата в хана оставил
и на гарата отишъл.
Градинари за България отиват,
че им Кънчо всичко разказа.
В сандък го укриваха,
за багаж го пренесоха.
Като в България стигна,
в неговата кръчма отиде
с турски дрехи облечен.
Кръчмарче младо шеташе,
турчин кръчмарче попита:
- Къде е, кръчмарче, татко ти?
Кръчмарче дума на Кънчо:
- Баща ни се загуби
в дванадесета година.
Турчин кръчмарче пак дума:
- Я иди, кажи на майка си,
тефтерите си да изнесе
от дванайсетата година.
Кръчмарче вика майка си:
- Турчин те вика в кръчмата,
на татко имал да дължи.
Като Добра в кръчма отиде
и на Кънчо думаше:
- Макар да си ми турчин,
аз те тебе познавам.
Ти си ми мойто либе венчило,
венчило мило до гроба...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010