* * *

Песни за военнопленници

През осемнайста година
французи фронта разбиват,
българи бягат, отстъпват,
французи Йордана пленили
с много други другари.
В телени мрежи заграждат,
в кали, вода да лежат,
докато войната свърши.
Като войната свършила,
оттам са ги дигнали,
на остров Мистан откарали,
параходи тварят, разтварват.
На Йордан много дотегна...
Една ми сутрин, в неделя,
Йордан другари събира
и на другари думаше:
- Днеска е, братя, Никулден,
празника на рибарите.
Всички днеска празнуват,
лодките са им свободни.
Не сте ли, братя, съгласни
да вземем лодки, да откраднем,
и за България да избягаме,
при нашите верни стопанки,
при нашите дребни дечица?!
Докато Йордан говори
всички го жадно слушаха,
всички бяха съгласни
в България да се завърнат.
Вечерта, като се мръкнало,
моторна лодка вземали,
за България потеглили.
Нощта е тъмна и бурна,
големи се вълни дигаха,
Йордан кормило държеше,
вълните цепи, минава,
едни се с други прощават.
Сутринта, като съмнало,
на десния бряг стигнали,
на десния бряг - Дарданелите,
като се назад обръщат,
какво ми и те да видят,
след тях лодка плаваше,
английско се знаме вееше.
Нали е Йордан разумен,
бяла си риза съблича
и на лопата завързва,
знак за предаване даде,
бързо ги лодка застига,
застига и ги залавя,
на турски ги власти предава,
да си ги власти разпитат
какви са и откъде идат.
Като ги власти разпитват
всички си плачат, разправят,
как са били пленници
цели ми двайсе години,
и как са успели да избягат.
Оттам кат са ги вземали,
при нашия консул завеждат,
консула да ги разпита -
какви са и откъде идат.
Консула, като ги разпитва,
пари помощ им дава
и ги за България изпрати.
Като в България стигнали
един се с други прощават,
прегръщат и се целуват,
всички си за село тръгнали.
Йордан в село кат стигна
не си у тях той отиде,
ми се отби у кръчмата.
Кръчмата пълна с хора,
никой Йордан не позна,
почернял, още брадясал.
В кръчмата момче продава,
негово момче Илийчо,
дето го Йордан остави
на седем-осем години.
Шише ракия поръча,
мъката да си утоли.
Илийчо ракия налива,
налива и я подава
без да го е той познал.
Много му Йордан домъчня,
в бакалския дюкян отиде,
кутия цигари поръча,
цигара да си запали.
В дюкяна момче продава,
негово момче Петърчо,
дето го Йордан остави
около на тринайсет години.
Петърчо цигари продава,
без да го и той познава.
Йордан на Петърчо думаше:
- Къде е, момче, татко ти?
Петърчо на Йордан думаше:
- Татко ми, чичко, загина
през осемнайста година.
Йордан на Петра пак дума:
- Къде е, момче, майка ти?
Петър Йордана продума:
- Мама е, чичко, у дома,
сватба си ние имаме,
малкото братче ще женим,
дето се то намери
когато татко загина,
на негово име кръстено.
Йордан на Петърчо думаше:
- Иди викай майка си,
нещичко да ви разкажа
за ваши баща рождени,
рамо до рамо ний бяхме
когато татко ти загина.
Петър Йордана думаше:
- Я да ме, чичко, почакаш
кръчмата да си затворя,
у дома да те заведа,
там да ни, чичко, разкажеш,
за наша баща рождени.
Ах, че се Йордан съгласи
Петърчо да си почака
кръчмата да си затвори.
Като в тях отиват,
на двора хоро играе.
Анка, негова стопанка,
с черна кърпа на глава,
гости посреща, изпраща,
Йордана тя си приема,
без да го е тя познала.
Вечерта, кат са мръкнало,
Йордан до вратата стоеше,
дребни си сълзи ронеше.
Петърчо на Йордан думаше:
- Защо плачеш, бе, чичко?
Йордан на Петра продума:
- Иди, викни майка си,
нещичко да ви разкажа,
за ваша баща рождени!
Петърчо майка си повика,
разправя Йордан, разправя,
никой не го познава.
Като си чанта отвори,
снимката й извади,
дето се бяха снимали,
когато Йордан замина.
Анка снимката познава
и на децата разправя
кога се й те снимали,
когато Йордан е заминал.
И тогаз Йордан разбира,
че никой не го познава.
Шапка си Йордан отложи,
тогаз го Анка познала,
прегръща и го целува
и на децата говори:
- Това е, деца, татко ви,
двайсет години откакто,
оттука замина татко ви.
Всички плачат от радост,
отново сватба почнали,
три дена яли и пили,
заради Йордан пленника.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010