* * *

Песни за военнопленници

През осемнайста година
барабани навред биеха
из нашта мила родина -
всички на фронта да идат.
И Йордан Минчев, горкия,
поръча и се прощава
със неговата севда хубава:
- Ази на фронта отивам,
тебе самичка оставям
със едно малко детенце
и друго тежка на седем месеца.
Като се детето роди,
мойто име да сложиш,
може аз да загина -
все едно ази съм в къщи.
Заплака Йордан и тръгна.
Като на фронта стигнаха,
една ми сутрин раничко,
раничко още призори,
при Добро поле на фронта,
пробивът се там извърши.
Българи много паднаха,
пленници много хванаха.
Държали са ги запрени в поляна,
ала се Йордан разболя
и си писмо написа:
"Пенке ле, севда хубава,
гледай добре децата,
това ми й писмо последно!"
Оттам ги с камиони разкарват,
по тези мръсни острови,
по Крит и по Трикери.
Сол и каменни въглища боси са копали,
солта им крака изгриза,
черни кърви текли
и пак на работа карали.
Изминаха двайсет години,
една ми сутрин раничко,
раничко, още призори,
седнал Йордан и плаче.
Неговите другари заедно с него заплакват,
Йордан им дума продумва:
- Не ви ли, братя, дотегна,
двайсет години роби да бъдем,
двайсет години пленници да стоим?!
Хайде днес, братя, да избягаме,
днеска е, братя, Никулден,
празника на рибарите,
лодки празни ще да има,
една ще лодка да вземем
и с нея ще да избягаме.
Като на брега отишли,
вярна си клетва сторили -
ако ги някои уловят,
всичките заедно да загинат.
Най-напред се хвърли Йордан,
откачи една лодка,
лодката беше английска.
Като в лодката влязоха,
със ръце са я карали
доде се от брега отдалечат.
Тогаз са включили мотора,
пътували три дни и три нощи,
буря ужасна срещнали.
Стигнали Дарданелите,
във лява страна влели,
във лява страна край брега.
Турски постове видели
във море лодка да плува
с английско знаме на нея,
веднага сигнал подават.
Нали е Йордан разумен,
бързо се Йордан досети,
бяла си риза съблече
и я на лодката закова,
закова и издигна -
знак за предаване той даде.
Тогаз са ги турци разбрали,
че тези се хора предават.
Тяхна лодка пуснали,
до края ги придружили.
Като на сухо излезли,
питат ги и ги разпитват -
от къде и какви са.
Българи че се казали,
при български консул довеждат,
оттам помощ им дават
и ги в България изпращат.
Кат си Йордан отива в неговото село,
в негова кръчма отива,
фирмата още негова,
и си момчето запитва:
- Къде е, момче, баща ти?
Момчето жално заплаква
и на Йордана продумва:
- Откъде си ти, чичко,
че не знаеш за баща ми,
че двайсет стана години
откакто й в войната загинал.
И той тогава й продумал:
- Когато баща ти загина,
със него бяхме заедно.
Как извика момчето:
- Да отидем, чичко, у дума.
След като татко загина
едно се братче намери,
неговото име сложихме
и днеска му е сватбата.
Като във двори влязоха,
музика хоро свиреше.
Във къщи са го прибрали,
за пътник са го вземали,
една го ракия почерпват
и му храна донесат.
Ала Йордан горкия -
ни яде, ни пие.
Излязъл пред къщи в градинката
и жално си заплакал.
Като го момчето съгледа
и на майка си продума:
- Излез, майко, в градинката
да видиш пътника как жално плаче...
И тя, като излиза,
и си пътника запитва:
- Защо плачеш, пътнико?
А той й дума:
- Иди доведи, Пенке, децата,
за Йордана да ви разкажа.
И в раница си бръкна,
и си извади снимка,
дето се бяха снимали
заедно всички в къщи,
и венчалния си пръстен.
Тогаз го й Пенка познала
и на децата извиква:
- Това е, деца, баща ви!
Цяло се село събрало -
не могат да го познаят,
двайсет години да бъде,
двайсет години пленник.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010