* * *

Песни за военнопленници

Кънчо Добранки думаше:
- Добранке, добра стопанке,
аз ще за война замина,
със моите верни другари,
тебе ще сама оставя.
Добре да гледаш децата,
на мене писма да пращаш.
Че Кънчо замина,
дълга си пътя заели,
турска граница стигнали
и тъпаните забили.
Всички са в плен вземали,
само Кънчо оставили,
защо е бил той хубав,
на бея го придали,
да робува Кънчо и да слугува.
Бея си Фатме имаше,
където Кънчо ходеше,
Фатмето Кънчо гледаше.
Кънчо на Фатме думаше:
- Фатме, паша бейова,
ази се моля на тебе,
ти ще са молиш на бея,
дано ти изен той даде,
ний да се двама вземеме.
Пашата им изен издал
и се Кънчо помирил,
Мехмед му име кръстили.
Нов живот заживели
и две дечица имали.
- Хайде, Фатме, да идем
в мойто село родно,
че аз имам сметки да диря.
Че са двама тръгнали
и се на трена качили,
в Мала Азия стигнали,
на хотел "Карлово" приспали.
И той на Фатме думаше:
- Тебе ще тука оставя,
а аз напред замина.
И той си в село отиде.
Като си в село отиде,
право в кръчмата влезе.
Там си момченце завари
и на момченце думаше:
- Момченце, младо бакалче,
къде е, момченце, татко ти?
- Аз нямам татко сега,
моя татко се изгуби,
през дванайсетата година.
- Иди, извикай майка ти,
че аз по-рано тук съм работел
и имам сметки да търся.
И то на майка си извикало.
И тя на турчин думаше:
- Макар да си с турски дрехи,
много на Кънчо приличаш?!
И той извади жълти жълтици,
и на момченце ги даде.
И са го в къщи поканили,
после са яли и пили,
три пъти петли пропели,
и са гости пристигнали,
гости непознати.
Като всички заспали,
те на Кънчо глава отрязали
и във торба сложили,
и са на Фатме занесли.
Да знае Кънчо, да помни,
как се друга вяра лъже.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010