* * *

Вградена невеста

Троица братя града градили,
града градили, кале калили.
Денем я градят по ясно слънце,
нощем се сипе по месечина.
Троица братя сговор сторили:
"Чието любе най-рано дойде,
негово любе в града ще вградят,
на бяла града - курбан ще сторят."
Всяко си любе, на любе каза,
Струнино любе, сам й не каза,
нищо не каза, а нареди
много работа Струна да върши:
- Ой, Струно, Струно невясто -
да станеш утре рано в зори,
да си опечеш три пещи с хляб,
да си опереш бялото пране,
да си намериш мъжкото агне,
което липсва от три години,
да си окъпеш мъжкото дете,
мъжкото дете, мъжката рожба,
чак тогаз, Струно, ще ми донесеш
на бяла града прясна прогимка.
Прясна прогимка, невесто Струно -
да си аз сладко похапна.
Станала й Струна рано зарана
и свършила сичката работа
що й нареди нейното любе.
Отишла й на бяла града
да му занесе ранна прогимка.
Щом я видяло Струнино любе
ниском уникна, сълзи зарони,
че са нажали Струна невеста:
- Ой, любе, любе, първо венчило,
защо тъгуваш, какво те мъчи?
- Ой, Струно, Струно, мила невясто,
изтървал съм си венчален пръстен,
изтървал съм го в бялаго града.
Рипнала й Струна в бялаго града
да си извади венчален пръстен.
Струнини стрици, същи девери
камък по камък те изградиха
Струна невеста, в бялаго града.
Викнала й Струна жално да плаче:
- Ой ви вази, Струнини стрици,
Струнини стрици, същи девери,
не ми вграждайте дясната ръка,
дясна ръка, лявата страна,
та да си откърмя мъжката рожба.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011