* * *

Вградена невеста

Обзаложи се й млад Павлю
с неговите братя дур осем
със турци, със друга вяра,
да си тунели задържи,
да си мостове заправи.
Ку не ги Павлю заправи,
жа му главата отвземат.
Диня ги Павли правеше,
нощя са мостове събарят.
Чуди се Павли, мае се,
какво да прави, да стори,
да си мостове заправи,
да не му глава отвземат.
В съня му се й присънило,
жив челяк в тунел да турят.
Сепна са Павли, събуди
и на братя си думаше:
- Братчета вие дур осем,
ква ми са й съня сънило -
жив челяк в тунел да турим,
жа си мостове задържим.
Ко ще ви се, братя, помоля,
кога си у вас идете,
на булчета не казвайте,
която дой най-напреж,
нея в тунели ще турим.
Павлювите братя дур осем
те си на булче казаха,
пък Павли най-млад, най-глупав,
той на Еленка не каза!...
Еленка булка работна,
станала рано сабахлем,
опека топли хлябове,
хубави манджи сварила;
малък Иванчо окъпала,
окъпала и го приспала,
приспала й не накърмила -
бързала Еленка, бързала,
дано с обяд не окъсней!
Когато Еленка отиваше
и на етърви извика:
- Етърви, вие дур осем,
хайдети, холам, да идем
да си обяд не окъснейм.
Еленкините етърви,
те на Елена отговарят -
едната дума й хортува:
"Хлябове не съм опекла";
втората дума и хортува:
"Манджи не ми са готови".
Еленка булка хубава,
тръгнала й, холам, да отива.
Като от село изляла,
Павли га отдалек познал,
още се Павли догади
и се на бога помоли:
- Бре боже, бре мили боже,
завали силни дъждове,
загърми силни гръмове,
дано се Еленка уплаши,
да се назаде повърне!
Де седял господ, та й слушал,
заваля силни дъждове,
загърмя силни гръмове.
Колкото дъжда валеше,
Еленка по-бързо вървеше,
като до Павлю допряла -
пък Павлю тъжен, кахърен.
Еленка на Павли думаше:
- Павле ле, пръвна пръвнино,
защо си тъжен кахърен,
дали със обяд окъснях?
Павли на Еленка думаше:
- Еленке пръвна пръвнино,
нито с обяд окъсня,
а най си пръстен изтървах,
пръстен венчилишкия.
Удигни поли широки
запритни бели ръкави,
че вляз, Еленке, в тунеля,
дано ми пръстен намериш.
Еленка си Павли послуша,
удигна поли шарени,
запретна бели ръкави,
че влезе Еленка в тунели,
на Павли пръстен да дири.
Като Еленка увляла,
Павли на братя извика:
- Братчета, вие дур осем,
хвърляйте мермер камени
да си Еленка заровим,
да си тунели задържим,
да си мостове заправим,
да не ми глава отвземат.
Павлювите братя дур осем,
хвърляли мермир камък
да си Еленка заровят.
Еленка от тунел викаше:
- Павле ле, пръвна пръвнино,
ко не ти й жалко за мене,
не ли ти й жалко за Иванчо,
че съм го, холам, окъпала,
окъпала и го приспала,
приспала, не накърмила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011