* * *

Вградена невеста

Заправили са мостът на Тунджа,
ой, Тойне, Тойне, Тойне-Тодоро,
кат го правили и го градили,
и го градили девекь години,
деньня го градят, вечер се сипе!
Проговаря протомайсторът:
- Хате да сторим вяра и клетва,
вяра и клетва и верен кауль:
която булче най-рано рани,
най-рано рани хляб да донесе,
хляб да донесе на майсторите,
нея ще бутнем в дълбока Тунджа,
да си съставим на Тунджа мостът!
Сички сторили вяра и клетва,
ма пак казали на булките си,
да не доходат рано на мостът,
хляб да донисат на майсторите.
Протомайсторът сал той не казал,
сал той не казал на булчето си.
Станала рано Тойна-Тодора,
станала рано - хляб да занесе,
хляб да занесе на майсторите.
Като я видя протомайсторът,
ниско погленна, ниско в земята,
че на Тодорка тихом говори:
- Бре ой те тебе, Тойно-Тодоро,
немаш ли, Тойне, висока къща,
висока къща - да я изметеш,
да я изметеш, да се забавиш!
Та немаш ли си, Тойне-Тодоро,
та немаш ли си бре мъжко дете,
да го окъпеш - да се забавиш!
Че пак хи рече, рече отрече:
- Я наведи се, бре мое булче,
я наведи се, та си погленни,
та си погленни в дълбока Тунджа,
че ми е паннал златеньньет пръстень,
златеньньет пръстень с кантешен камен!
Кя се наведе Тойна-Тодора,
и си погленна в дълбока Тунджа,
и той я бутна в мътната Тунджа,
да си съставят на Тунджа мостът!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011