* * *

Вградена невеста

Павле ле!/ Заложил ми са млад Павли
на Юркен моста да правят.
Деня си моста правеше,
нощя се моста събаря.
Дванайсе братя майстора
до пладня града градиха,
седнали да си обядват.
Павли ми са дрямка додряма,
че легна да я додряма,
на съна му са присъни -
градата курбан поиска
жив челяк в темел да турят.
Павли на братя думаше:
- Дванайсе братя майсторе,
слушайте какво ще ви кажа,
като са от сън събудих,
като си у вас идете,
на булки недейте казва,
която дойде най-напред,
нея за темел ще турим.
Най-голям Павлю, най-хитър,
че той си излезе най-глупав,
той си на булка не каза,
пък онез братя, пък онез,
на булките си казали.
Павлювта булка младата,
тя си най-рано ранила,
пещта си хляба опекла
и си гостби наготвила.
Тръгнала Еленка да отива,
на всяка са етърва обажда,
и те й како, думаха:
"Дай да ти ръка целунем."
И ти на Еленка думаха:
- Що ти ръката мирише
на тамян, на черна земя.
Пак са Еленка не угади,
пак си при Павля отива,
като при Павля отиде,
отдълеч си Павлю плачеше.
Еленка на Павля думаше:
- Що рониш сълзи до брада?
Павел на Еленка думаше:
- Аз си бурмата отървах,
бурмата пръстен мената,
я влез, Еленке, извади.
Като Еленка е влязла,
Павли на братя думаше:
- Хвърляйте да затрупвате.
Еленка на Павля думаше:
- Не ти ли, Павле, домилях,
ку н'ти ази домилях,
та макар мъжка рожбица,
окъпана, не поддоена,
метла й другар оставих...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011