* * *

Вградена невеста

Абре, Павеле!/ Заправил Павел камен мост,
денем го Павел правеше,
нощем се моста гъчкаше.
Павел се чуди и мае,
како да стори, направи.
Павел Петранки думаше:
- Петранке, булка убава,
да раниш рано понеделник,
наготви гостби всякакви,
хубаво да се премениш,
да гледаш по-късно да дойдеш.
Нали й бързовата Петранка,
наготви гостби всякакви,
мъжко си дете окъпа,
у бяла го люлка турила,
гостби у ръце вземала,
право с Павела отиде.
Като я Павел съгледа,
той й със глава повърти,
ала се тя не усети,
право с майстори отиде
и на майстори думаше:
- Поможи ви Бог, майстори!
Майстор си аршин подхвърли,
че й сянката умери,
че я у моста заджизди.
Крея Петранка, що крея,
крея ми до шест недели,
на Бога душа предаде.
Павел Петранки думаше:
- Петранке, булка хубава,
нали си жена, пак жена,
дългокоса, плиткоумна,
че ти със глава повъртах,
ала се ти не усещаш
назаде да се повърнеш...
Който по моста минеше,
сянката да му умерим,
да ни се моста не гъчка.
Петранин глас се чуваше:
- Павеле, либе Павеле...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011