|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вградена невеста
Троица бракя града градеха,
дене я градьот на ясно слънце,
ноще се вали на месечина.
Троица бракя кауль сториха:
чието любе най-напреж дойде,
него же вградим в белана града.
Сяко си любе любему каза,
Донкино любе Донки не каза,
ам хи наказа много работа:
- Сутрина, Доне, рано да станеш,
да ми оплавиш девет простора,
девет простора бела пченица
и да нахраниш москоно дете,
и да ми сготвиш топла прогюма,
и да ми сготвиш, да ми донесеш.
Донка невеста рано станала,
оплавила е девет простора,
девет простора бела пченица,
нахранила е москоно дете,
отнела му е рана прогюма.
Ага е Дона атам отишла,
Донини стрици, стрици, девери,
вградиха Дона в белана града
камен за камен, дорво за дорво.
И Донка си са рюком прорюка:
- Ох леле, леле, стрици, девери,
какво жа прави моето любе,
моето любе, моско детенце!
Стойките, Девинско (СбНУ 60/1993-1994, № 475 - "Вградена
невяста").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|