* * *

Вградена невеста

От баща останале до троица братка,
помегю нихка сбор чиниха,
сбор чиниха черква да сторят,
черква да сторат света Неделя.
Та са викнали триста дюлгери,
триста дюлгери, триста майстори,
и да фатиха, темел копаха,
хем копаха, хем фатиле да втишат;
ден вазден я втишат, вечер се тури.
Майстори шащисали, що да чинат;
я протомайстор на сънот сънел,
да хожда една девойка на сънот,
да му вели, хем говори:
- Варай, варай, протомайстор,
дурде не завтишите виа
жив човек на темелот,
черква никак не бива!
Тогай стана протомайстор,
си седна на постеля, хем се чуди,
и на дюлгери майстори му вели:
- Е бре, дюлгери, виа майстори,
света Неделя голем курбан сака,
я подяйте да викате мойта любов!
Още речта не дорече, ето негова любов,
юде иде сос ручок, на глава носи.
Как я виде протомайстор,
тогай фати жално тъжно да плаче,
горки слъзи ронеше до поясо.
Да я фати неговата първа люба,
та на черквата я завтиса.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011