|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вградена невеста
Сдумали са се, Тойне, троица бракькье,
троица бракькье, троица майстори
да си направятнов мост на Тунджа,
нов мост на Тунджа, на Тунджа и на Марица.
Деньня го градят, вечер се сипе,
вечер се сипев дълбока Тунджа.
Протомайсторъттихом говори:
- Хате да сторимвяра и клетва,
вяра и клетва, и верен кауль -
която булче най-рано рани,
най-рано рани, рано в неделя,
на майсторите хляб да донесе,
нея ще бутнем в дълбока Тунджа!
Всички майстори жени си казали,
протомайсторът, той не хи казал.
И кя си стана булка Тодора,
кя стана рано в неделя,
на майсторите хляб да занесе.
Като я видя протомайсторът,
ниско погленна, ниско в земята,
та че хи рече на булка Тодора:
- Мари, ой те тебе, булко Тодоро,
та нямаше ли мъжко детенце -
да го окъпеш, да се забавиш!
Ми нямаше ли висока къща -
да я пометеш, да се забавиш!
Я наведи се, булко Тодоро,
я наведи се в дълбока Тунджа,
да ми изкараш маламен пръстень,
маламен пръстень с кантешан камен!
Кя се наведе булка Тодора,
и той я бутна в дълбока Тунджа.
Викна Тодорка в мътната вода,
викна Тодорка, та го прокълна:
- Тъй както трепти моето сърце,
моето сърце за мъжка рожба,
така да трепти на Тунджа мостът!
Както се вият мохите коси,
тъй да се вият тъмните вълни,
тъмните вълни на бяла Тунджа!
Приморско, Бургаско; на филек при играта Завъртане. (СбНУ 57/1983,
№ 156 - "Вградена невяста - 2").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|