* * *

Вградена невеста

Заградил ми е майстора Павле,
заградил е на Тунджа мостове;
деня ги гради, нощя са сипят.
Той на дружина отговаряше:
- Дружина вярна, вярна събрана,
хай да си сторим вяра и клетва -
която дойде рано таз утро
и да донесе топла обяда,
тя ще да бъде темел на моста.
Горка Маринка, горко сираче,
тя е донесла рано таз утро,
рано таз утро топла обяда.
Отговаряше Саралъм Павле:
- Горка Маринке, горко сираче,
я подай си ми венчален пръстен!
Тя му подала венчален пръстен,
той го изпусна в дълбоко море,
че на Маринка тихо говори:
- Ой си та тебе, горка Маринке,
горка Маринке, горко сираче,
влез, та си вземи венчален пръстен.
Отговаряше горка Маринка:
- Ой си та тебе, Саралъм Павле,
ко не ти й жалко за първо либе,
дали ти й жалко за мъжка рожба.
Девет съм годин рожба нямала,
на десетата съм го добила...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011