|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вградена невеста
Мари хей, Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стоене, синко Стоене,
да се провали Сураджан паша,
Сураджан паша юзбабашия,
дето й направил моста на Тунджа.
Че го правиха триста дюлгери,
триста дюлгери и трима майстори -
деня го правят, нощя се срива!...
Чудом се чудят трима майстори,
че отговаря майстор Манола:
- Бре, ой ви вази, триста дюлгери,
триста дюлгери, трима майстори,
хайде да обречем курбан на моста,
курбан да обречем, курбан човешки -
дано се моста, моста задържи!
Която жена най-рано рани,
най-рано рани, обяд да донесе,
нея ще да в сграда вградиме.
Доде издума майстор Манола,
че се й задала левент Тодорка.
Като я видя майстор Манола,
на место слезе, сълзи оброни.
Левент Тодорка Манола пита:
- Що сълзи рониш, какво загуби?
Отговаряше майстор Манола:
- Аз си загубих златния пръстен,
златния пръстен и венчалния,
ела, Тодорке, да го намерим!...
Че се запретна левент Тодорка,
на моста отиде, във водата бръкна,
че я затрупа Манол с камъни...
Подвис, Карнобатско; седенкарска (СбНУ 59/1994, № 336); юзбабашия
- неясно, вер. грешно от юзбашия.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|