* * *

Вградена невеста

Заградил ми Мануил майстор,
Мануил майстор града голяма,
града голяма, будима града.
Денем я гради, нощем се рони,
нощем се рони, рони събаря.
Ах, че се чуди Мануил майстор,
как да задържи града голяма.
Из пътя върви стара бабичка,
тя на Мануил тихо говори:
- Ой та тебе, Мануил майстор,
твоята града курбан иска,
курбан иска, човешка глава.
Ах, че ги събра Мануил майстор
на връх на великия четвъртък
вяра и клетви всички дадоха.
Която майка, сестра или жена
обяд да занесе, обяд най-първа
тя ще да бъде курбан на града.
Всички майстори, калфи, чираци
се обадили на майка и жена
Мануил майстор сал не найдисал
нищо да обади на свойта жена.
Най и нагласил много работи.
Заранта рано, рано да стане,
да опере и да замаже
и да намери малкото теле
и да наготви дор девет гостби,
тогава да дойде обяд да донесе.
Лута се булка Петранка,
че си телето намери,
девет си гостби наготви,
че се Петранка затири,
нейната мама повика:
- Мамо ле, мила майчице,
ела ми мамо при дете,
пък аз ще мамо прибягам
обяда да си занеса
на сграда, мамо, голяма.
Кога я всички видяха,
кой чук дърйеше, кой камък
тъй си на място остана.
Пък Мануил майстор
надолу в земя гледаше,
дребни си сълзи ронеше.
Петранка дума продума:
- Маниле, майстор, Маниле,
стана ми девет години
сълза на око не видях,
пък сега виждам, Маниле.
Защо си жално заплакал?
- Петранке, либе, Петранке,
как да не жално заплача,
венчан ми пръстен потъна
долу в темели дълбоки.
- Не плачи, либе, не плачи,
аз ще ти пръстен извадя!
Че се Петранка навела,
пръстена да си извади,
всички камъни хвърляха,
отдолу глас се зачува:
- Що ме Маниле, затискаш,
малко ми дете оставяш?
Тогаз се сграда задържа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011