|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вградена невеста
Заправи майстор Павли,
заправи бял манастир
на Марица черноводна
деня правят, нощя пада.
Зачуди се майстор Павли,
какво да сторят да правят,
кого да турят в темеля.
Майстор Павли на калфи думаше:
- Ой ви вази девет калфи,
довечера като си отидете,
всеки у вас си и аз у нас,
да не казвате на жените си,
на жените си, на майките си,
кой ще дойде с обяда.
Който най-рано дойде,
него ще сложим в темеля.
Когато в къщи отидоха
Всеки казал на майка си,
на майка си, на жена си.
Само майстор Павли не каза
на майка си, нито на жена си.
Най е рано ранила майсторица Павловица
на Павли храна да занесе.
Като я видя майстор Павли
заплака и се на бога помоли:
- Дай, Боже, ситен дъждец,
ситен дъждец, силен ветрец
Павлювица да се върне.
Завалял ситен дъждец,
задуха силен ветрец,
Павлювица не се връща,
при Павлю отива и се смее.
Тя на Павли думаше:
- Защо плачеш, майстор Павле?
Изтървах си златен пръстен,
златен пръстен в темеля.
Кой ще влезе да го вземе?
Майсторица Павлювица,
тя на Павли думаше:
- Аз ще вляза да го взема.
Затрупали я до колене,
Павлювица все се смее.
Затрупали я до гърдите,
чак тогава тя заплакала,
И на Павли тихо дума:
- Павле ле, Павле, пръвна правнино.
Мъжка си рожба в люлка оставих,
мъжка си рожба, ти да окъпеш.
Пчеларово, Генералтошевско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|