* * *

Вградена невеста

Облага се Гурко чорбаджия,
облага си се с цара Мурда
да згради Скадрана поляна.
Баща на Гурко думаше:
- Немой се, синко, облагай,
облог не е на арно!
Гурко си баща не слуша,
та си се облог обложи.
Та си събра Гурко чорбаджия
петстотин калфи с чираци.
Днеска градат, нощеска се разтура
не е ден ле, не е пусто два ле,
ето стана три недели време.
Проговарат сто душ майсторе:
- Фала вазе, петстотин чираци,
ега дойде утре Гурковица млада
да донесе обед на майсторе,
да заградиме нойна рамна снага,
ега би се сграда задържала.
Па ги дочу Гурко чорбаджия
какво се майсторе сговарат.
Па беше дошел неговю комшия,
та си ърча по него поръча
да не дожда Гурковица млада,
че какво се майсторе сговарат
да зарадат нойна тънка снага
ега би се скадра задържала.
Та отиде нейнийо комшия -
не затече Гурковица млада,
нал затече нейни две етърви.
Проговорили нейнийо комшия:
- Дека ви е Гурковица млада?
- Сега е легнала, заспала,
ти, що има на нас че го кажеш
ние утре рано че ю кажеме.
Па се събудила Гурковица млада,
уготвила обед на майсторе
и си е тогай припомнила
какви е лоши съни сънувала.
Па е очела та е окнала
на свои две етърви.
А етърви са се сговорили
нищо да ю не казват.
Гурковица тогай им продума:
- А носете обед на майсторе,
че съм лоши съни сънувала.
По-старата ю е глава заболела.
А по-младата ю е казала:
- Нещо ме е сърце заболело
и я не моем обеди да носим.
Она е викнала, заплакала:
- Лоши съм си съни сънувала,
кой че носи мойе бело руо,
кой е че гледа мойе мъжко дете.
Взела обеди и ги понела.
От далек я е Гурко съгледал
и сам се на бога помолил:
- Дай ми, боже, търне и камъни
да преградим тия райни друми
ега би се госпожа съпела,
ега би се назад повърнала.
Дал му господ змии трооглави
госпожа газила, изгазила,
та си при майсторе очела.
Гурко от жал се назад повърна,
тогай си сам помислил
какво баща му думаше
да се облог не облага,
че облого не е на арно.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011