|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вградена невеста
Провикнал се "цар от дивана" към "калфи-чираци" и "първи
майстори":
- Кой се наема да ми изгради
ув ямата на Гюнията
Пиргуда града, Пирче кюпрюсю?!
Никой не се наел, освен Мануил майстор с 40 калфи. Захванал, ала всяка заран
мостът се ронел. Видял го угрижен и умислен някакъв "чер калугер",
и на въпроса му Маноил отговорил:
- Ой ми те тебе, калугерино,
обзаложих се със царска сила
да си изградя Пирче кюпрюсю,
ден я градя, нощ се рони!
- Ой ми те тебе, Мануил майстор,
утре да раниш рано пред слънце,
догде не ми е рано изгряло;
който помине, него да вградиш -
да не се рони Пирче кюпрюсю!
Вечерта всеки обадил в къщи да не му носят хляб, само:
Мануил майстор не си обади,
да се не сепне Стана-Стефанка;
ами й много наръча да не фтаса:
- Стана-Стефанка, първо венчило,
да станеш и да подраниш,
да си опереш белите ризи,
да си окъпеш две деца мъжки,
Петре и Павле, двете близнета,
и да подсееш половин листник,
половин листник бяла пшеница,
и един листник червено жито,
тогаз да готвиш топла обяда,
да ми донесеш на Пирча кюприя!
Всичко сторила Стефанка и отишла.
Като я видя Мануил майстор,
че преварила другите жени,
та си нахлупи самурен калпак
и си засвири със медна свирка,
и свирката му тихом говори:
- Хой ми те тебе, дилбер Стефанке,
дилбер Стефанке, вярна стопанке,
дотук ще бъдеш, мила Стефанке!...
Заплакала тя, като чула думите на сверката:
- Помага Бог, рекла, Мануил майстор,
като не (ме?) видя, защо засвири,
защо засвири, защо заплака?
Той отговорил, че изтървал "маламен пръстен", и попитал:
- Кой ще да слезе, пръстен да извади?
- Аз ще да сляза пръстен да извадя.
Спуснали са я в Пиргуда кюприя,
спуснали са я, не извадили,
не извадили, вградили са я.
Провикна се дюлбер Стефанка:
- Ой ми те тебе, Мануил майстор,
не ти ли й мило две мъжки деца?!
Я си донасяй, Мануил майстор,
сутрина-вечер да ги накърмим...
неуточнено, Ловешко; зап. в 60-те години на ХІХ век (Арнаудов,
М. Студии върху българските обреди и легенди. ІІІ-ІV. - СбНУ 34/1920, с. 383,
№ 54). М. Арнаудов уточнява, че е открита в свитък с песни от Ловешко (в който
е под № 126) от посмъртните книжа на Г. С. Раковски, доставени през 1920 г. в
Етнографския музей от сестриника му Киро Стоянов.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|