* * *

Вградена невеста

Маноил майстор мостове гради;
що деня гради - ношкя се рони,
що ношкя гради - деня се рони.
Маноил майстор тиом говори:
- Бре, леле варай, мои дружина!
Айде, дружина, курбан да колим
курбан да колим, бога да молим -
бога да молим, дума да кажем:
чийо ще либе заран да рани
да ни донесе топла обеда,
него ще либе в зид да зазидем.
Кога е било заранта рано,
рано ранила Маноилица,
та им донесла топла обеда.
Ка я е видел Маноил майстор,
наднесе калпак над църни очи,
порони сълзи до църна земня.
Узе търслига, премери сенкя.
Доде си она дома отишла,
люто я грозно гърло заболе,
люта я грозна треска разтресе.
Па е умрела Маноилица,
та оставила Павел детенце.
Детенце вика - млеко да цица,
млекото капе низ вити мости,
низ вити мости, от студен камик...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011