* * *

Вградена невеста

Сдумали се са, Ибре, сдумали се са,
троица брата, Ибре, до два браточеда,
сдумали са се каля да градят
деня я градят, нощя се сруте -
камен по камен, дърво по дърво.
дърво по дърво, дъска по дъска.
Изговори си Кара Мустафа:
- Айде да сторим вяра и клетва,
чието любе най-рано дойде,
ще да го турим в нетре в калята,
калето, джанъм, да се задържи!
Съмнало ми се сутрина рано,
задала ми се Айше кадъна,
в десна си ръка ручок си носи,
а в лева ръка мъжко си дете.
Ка си ми стигна Айше кадъна,
и на Мустафа тихом говори:
- Ой ми те тебе, Кара Мустафа,
оти ми рониш ситни ми сълзи,
оти си кършиш бели си ръки.
- Ка да не роня, Айше кадъна,
как да не роня ситни ми сълзи,
като си градех до нова каля,
и на Мустафа тихом говори:
-Ой ми ти тебе, Кара Мустафа,
оти ми раниш, ситни ми сълзи,
оти си кършиш биели си ръки.
- Ка да не роня, Айше задъна
ка да не роня ситни ми сълзи,
като си градех до нова каля,
та си изпуснах пръстен меурлия,
та го изпуснах фистре във калята.
- Ела си ручай, Кара Мустафа,
я ще си влеза да си го терам,
па си е влезла Айше кадъна,
заградили са я фистре в калята.
Па се провикна Айше кадъна:
- Ой ми те тебе, Кара Мустафа,
остайте ме вънка десното око,
и ми остайте десната ръка,
десната ръка, и десната нога,
да си отгледам мъжко ми дете,
че ми остана клето сираче!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011