* * *

Вградена невеста

Заправи Манол кюприя,
на трите реким големи,
Арда, Марица и Тунджа,
със седемдесет юнака,
със седемдесет и седем.
Деня кюприя правеха,
вечер се темел събаря.
Чуди се Манил, маи се,
какво да прави, да стори
как да се темел задържи.
Отдолу иде арапче,
арапче, черно циганче,
то на Манола думаше:
- Помага ти Бог, Маноле,
Маноле, баш дюлгерино!
Манол арапче думаше:
- Дал ти Бог добро, арапче,
арапче, черно циганче,
надали ми Бог помага,
деня кюприя шравиме,
вечер се темел събаря...
Арапче дума Маноле:
- Маноле, баш дюлгерино,
и туй ли да те науча,
сянка в темеля вградете
тъй ще се темел задържи!
Манол чираци думаше:
- Ой ви вас, млади чираци,
която булка най-рани,
на моста гостба да носи
нея ще в моста вградиме!
Маноловите чираци,
всички на жени казали,
късно на моста да идат,
по-късно гостба да носят.
Манол жена си не каза.
Еленка, булка хубава,
сутринта рано ранила,
малко си дете окъпа,
окъпа и накърми,
наготви гостба хубава
и си на моста отиде
на Манол гостба да носи.
Манол ми, баш дюлгерина
от далече видя Еленка,
наведе глава надолу
и дребно сълзи зарони...
Нея в моста вградиха
и тъй се темел задържа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011