* * *

Вградена невеста

Град се гради, хубава Стано льо, град с мендере.
Денем се гради, нощем се сипе...
Сдумали са се троица братя:
- Чието либе най-напред дойде -
ким го блъснеме в дивната града.
Другите братя, те женим казали,
Станкино либе Станка не каза.
Че е станала хубава Станка,
че станала рано в събота,
че е сготвила гостби хубави,
че е отишла гостба да носи.
Като я видя Станкино либе,
жално заплака, Стана му дума:
- Брей, ой те тебе, първо либе ле,
бре, първо либе, защо плачеш?
- Как да не плача, как да не жаля,
че ми е паднал пръстен сребърен,
пръстен сребърен в дивната града...
Че се наведе пръстен да вади,
че я блъснали двамата братя
в дивната града и града градили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011