* * *

Вградена невеста

Събрали са се, събрали,
хиляда калфи чираци,
петстотин души майстори,
Павля кюприя да градят.
Девет я пъти градили,
те я градят, а тя пада.
Майстор на калфи продумва:
- Днеска е бяла събота,
утре е света Неделя,
всички на черква ще идем,
там ще се люто закълнем
на кой жената подрани,
сянка в темела ще вградим...
Всички са не жени казали,
само майстор на жена си не казал.
Тя станала заран по-рано,
та е сладък ручок занесла.
Като я майстор съгледа,
и той се бога помоли:
- Божи ле, мили боже ле,
създай ми с вятър прахове,
манджите и да напраши,
та назаде да се завърне.
Къде седя господ те слуша,
създаде силни ветрове
та манджи да и напраши.
Петкана е умна, разумна,
тя си манджите покрила
да ги вятър не напраши,
та е при Манол отишла
и на Манол продума:
- Либе, Маноле, Маноле,
добро утро, либе Маноле,
на тебе и на чираци.
Манол й нищо не рече.
Тя му е пак повторила:
- Либе, Маноле, Маноле,
добро утро, либе Маноле!
Той пак нищо не казал,
после й тихо продумал:
- Либе, Петкано, Петкано,
златен си пръстен изпуснах
във тая река Еркиня,
влез ми го, либе, намери!...
Петкана Манол послуша,
та си в реката тя влезе
златен пръстен да дири,
Манол на калфи продума:
- Хвърляйте дърве и камъни,
сянка в темела да вградим,
та да си Кюприя заградим...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011