* * *

Вградена невеста

Троица братя дюлгери,
дюлгери устабашии,
Георги, Стоянчо и Павли,
дружно се трима наеха
моста ми камен да сградят,
дългият Узун кюприя.
Три пъти моста зидаха
и на темели слагаха,
ала ми моста каменен,
три пъти беше отвличан
от трите реки големи -
Марица, Арда и Тунджа.
Ей, че султана в Цариград
заповед строга издаде,
ако си моста не свършат,
главите ще им отреже.
Братята взеха да мислят
как да си моста изкарат.
Най-подире Павли продума:
- Ха да спим тази нощ на моста,
белким ни Господ помогне.
В зори ми Павли изрече
моста ще можем привърши,
ако му курбан дадеме.
Тогаз троица решиха
и вярна дума дадоха,
от трите булки техните,
която първа довтаса,
тя ми на моста каменен
курбан човешки да бъде.
Из пътя, от към селото,
ей, че на Павли булката,
на Павли, на най-малкият,
първом ми тя се зададе
и си закуска носеше,
в шарен ми месал завита.
Павли си зърна булката
и си юнашки премисли:
- Макар и майка да ми си
на първа рожба галена,
курбан човешки на моста,
ти ще ми станеш, булчице.
Георги на булка продума:
- Под моста извор протича,
слез ни водица донеси.
Щом слезе долу булката,
те я в темела взидаха
и моста до край сградиха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011