* * *

Вградена невеста

Ой, Струмо, Струмо, Струмо невясто!
На Струма река два моста градят,
деня ги градят, нощта се орат,
дъска по дъска, шайка по шайка.
Всички майстори си се чудеха,
събраха ми се всички майстори:
- Айде да сторим вяра и клетва -
чието либе най-напред дойде,
най-напред дойде, ручок да донесе,
всички майстори ке го съградим,
ке го съградим във средна камара,
белки са мости, мости задържат.
Всички майстори дома дойдоха,
дома дойдоха, либе казаха.
Манаил майстор дома дойде,
дома дойде, либе не каза,
либе не каза, нели й казал,
нели й казал много работа -
да издои до девет крави,
да направи девет пити,
девет пити, девет баници,
и да окъпе мъжко си дете.
Издоила девет крави,
направила девет пити,
разточила девет баници
и окъпала мъжко си дете;
тога тръгнали при Манаила,
при Манаила, Манаил майстор.
Като я видял Манаил майстор,
ръце закършил, сълзи заронил:
- Ой, майсторе, оставете хи,
оставете хи дясната пазуха.
Заградили я в средна камара...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011