* * *

Вградена невеста

Георги, Димитър и Павле,
тримата дружно наели,
голям си мост на Марица,
дълъг ми узун кюприя,
ако не си мост изградят,
главите ще им отрежат,
Три пъти моста градили,
и трите пъти събарян
от три реки големи -
Арда, Марица и Тунджа.
Султана, султан от от Цариград,
строга заповед издаде,
за да си моста изградят.
Чудят се, маят дюлгери,
какво да сторят, направят,
за да си моста задържат.
Мислили и намислили,
човешки курбан да сложат,
ала се трима сдумали,
никой на жена си да не казва,
коя от жените дойде най-напред,
тя ще бъде курбана.
Като си братя отишли,
двама на жените казали,
обяда да им не носят,
ала Павле не казал,
само Марийка продумал.
Марийке, любе, Марийке,
станало е шест месеца,
от как се теле загуби,
утре телето да намериш,
тогаз обеда ми да донесе.
Сутринта като се съмнало,
дюлгери на моста отишли.
Така е било писано,
Марийка курбан да бъде,
като Марийка станала,
телето на порти ревеше.
Много се Марийка зарадва,
сладка обеда вдигнала,
на Павле да я занесе.
Кога я Павле съгледа,
много му Павле домъчня,
но няма какво да прави.
Той си Марийка изптрати,
долу в домузлука,
за да си вода занесе.
Тогаз се Павле провикна:
- Хвърляйте камъни майстори,
да си Марийка изградим,
за да си моста задържим.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011