* * *

Вградена невеста

Троица брате града градеха,
града градеха до три години.
Дене го градьот на ясно слънце,
ноще са вали на месечина.
Троица брате си са чудеха
как да задържат белана града!
Троица брате каул сториха -
кой както мине да го попитат
дали не знае лека за града.
Отде ми мина чьоран калугер,
та си хми дума, дума-продума:
- Кола гере ви, троица брате!
- Алла разосум, стар калугерин,
дали не знаеш лека за града?
- Знаем ми, знаем лека за града,
ала е лека творде греховен
белана града курбан ви ище.
Чиено любе най-рано дойде
да ви донесе рана прогима -
да го вградите на доно града!
И си подмина, и си замина.
Другине брате хабер сториха
на техните си млади невести,
най-малкен братчек хабер не прати
да му не иде млада невеста,
ам хи нароча много работи:
- Ой, Струно, Струно, мое невехчо,
утре ми, любе, рано подрани
да си донесеш студена вода,
да са умиеш, да са премениш,
да си са счешеш и ситно сплетеш.
Че да умиеш коти високи
и да си сметеш двори широки,
да си опереш белоно пране,
триж да го переш и да го простреш;
да си оплавиш до девет кила,
до девет кила бела пченица
и да йе простреш на девет чьоле;
да си омесиш мьоки фурнити,
да хи омесиш и хи изпечеш;
да си издоиш крави младочни,
да си отлъчиш дребнине телце
и да изборкаш белоно млеко.
Че ми обаней москоно дете,
та че го повий в нована плена,
че го нахрани и приспи си го,
и приспи си го в летвана люлка,
та че ми стори рана прогимка,
та е донеси в белана града!
Струна невеста сън не заспала,
станала рано във първи петли,
та са вазсука и са разшьота.
Струна е била много поргава,
та си ми стори врют работине,
дено нароча първоно любе,
само не втаса да си нахрани
москоно дете пеленачено,
та да отнесе борза прогима.
Кайно са сьовна утирна рано,
че са зададе Струна невеста.
Га йе оварди Струнино любе,
то са разрука и са размаха,
с ръки хи маха, глава хи варти:
"Назад ми, назад, Струно невесто,
назад са връщай, първичко любе!"
Нехи са прави, че си ми вика:
"По-борже, торчи, Струно невехчо!"
Та си ми торна още по-борже.
Ага отиде Струна невеста,
та си хми тихо дума продума:
- Кола гере ви, троица брате!
- Алла раюсум, Струно невесто!
Га си йе виде Струнино любе,
в земе утикна, солзи зарони,
солзи зарони, жално заплака.
Струна невеста си му викаше:
- Оти ми плачеш, първичко любе?
- Как да не плачем, Струно невехчо,
изпуснал сам си сребаран порстен,
сребарен порстен със червен камен,
изпуснал сам го на доно града.
- Молчи, не плачи, първичко любе,
йе ща да влеза в белана града
и ща да найда сребаран порстен!
Че се вазсука и се запрьоти,
възсукала е бели ръкаве,
възпрьотила е белине поли
и врипнала е до доно града
да си извади сребаран порстен,
сребаран порстен със червен камен.
Струпали Струни камен за камен,
камен за камен, дърво до дърво,
та е вградиха в белана града.
Струна невеста рюкна, заплака:
- Ой, стрици, стрици, сощи девере,
ой, стрици, стрици, мои душмане,
стой, почекайте, стрици, девере,
немойте ма вграда в беласа града,
че си ми имам моско детенце,
моско детенце в летвана люлка!
Йе си ми имах млочко работа,
тя си не втасах да го нахране.
Оставите ми деснаса бозка,
деснаса бозка, леваса ръка
от десна страна на бела града,
ага ми дойде машконо дете,
да си му капем белоно млеко,
да са насуче, да са нахрани!
Струнино дете плаче и вика:
- Ой, мале, мале, къде отиде?
Струнина майка плаче и рука:
- Ой, Струну, Струну, дощеру мое,
кому остави машкосо дете,
кой ще го храни, кой ще го люшне,
ага заплаче в летвана люлка?
Струна невеста рюкна, заплака:
- Кайно трепери моесо сърце,
моесо сърце за машко дете,
той да трепери беласа града!
Кайно ми плаче машконо дете,
машконо дете за свое майка,
той да си плачат в беласа града,
той да си плачат и да си рукат!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011