* * *

Вградена невеста

Заградил е крале Вукашино,
заградил е на Дунав, на озер,
заградил е кула да се прави -
три година по триста майсторе,
пай не може темел да си върже,
денем прави, а ночем га носи...
Па сбраше неговите брайкя:
- Чуеш мене, крале Вукашине,
ти не можеш кула да заправиш,
ти не можеш темел да овържеш,
дор ние дума не думамо.
Удумаше, веру уверише:
- Кага буде от заран собале,
коя жена ручек нам донесе,
и ню че у темел туримо,
тагай че се темел задержати...
Па отоше дома да легаю.
Итро било крале Вукашино -
оно каза на негово любе:
- Не мой, мори, ручек да донесеш!
Пай каза средният братът,
каза на неговото любе:
- Не мой, мори, ручек да донесеш!
Най-млади несте да каже,
несте каже Матруни невести.
Када биле заран собале,
дойде време ручек да се носи.
Дума дума кралевото любе:
- Айде, море, ручек да носите,
мене нещо глава заболела,
та не могу ручек да отнесем.
Продумала среднята етърва:
- И я не могу ручек да отнесем -
мене нещо нога заболела,
че да иде Матруна невеста!
Продумала Матруна невеста:
- И я не могу ручек да отнесем -
ред ми е дошъл да ометем ижу,
и па ми е Петруна малестна,
да го окупим и да ю повием.
Дума дума най-стара етърва:
- Айде, море, ручек да отнесеш,
я чу тебе ижу да изметем,
и пай чу ти Петруну окупем,
чу окупем и пай чу повием!...
Узе ручек Матруна невеста,
та отиде тамо при дунгере;
тамо седу троица кральове,
най-млади седи - сълзи рони...
Питала го Матруна невеста:
- Защо седиш, защо сълзи рониш?
А он си й дума продумало:
- Я си викам от мое жалове -
я си имам то златна ябука,
и ню че ми вода отнесе!
А она му тъгай продумала:
- Мълчи, море, за това не викай,
ти ябуку па че си купиш!
Па станаше два млада девера,
уловише Матруну за руки,
та турише Матруну у темел;
она каже да шала права.
Зазидаше ноге до колена,
тъгай си дума продумала:
- Чуйте мене, два млада девера,
не мойте мене у темел турити!
Идете ку моята майка -
моя майка много пари има,
она че ме със пари откупи.
Зазидаше Матруну о пояс,
окну, викну, колико що може,
туга, леле, до Бога се чуе:
- Кой че мене Петруну да чува,
Петруна мене малечка;
кой че мене Петруну да купе,
да купе и да си повие -
она нече без бозку да мине?...
Ано мене у дувар туристе,
оставете бозку на дворку,
донесете Петруну детенце -
я чу га на дувар пооим,
она нече без бозка да мине!
Зазидаше Матруну невесту,
оставише й бозку на дворку,
донесеше Петруну детенце;
три године на дувар доила,
доила га и одоила га -
пораснало Петруно детенце...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011