|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вградена невеста
Мануил майстор, Лазаре, сграда градеше,
сграда градеше, сграда Тергода,
денем я градеше, нощем се рони
камък по камъка, буца по буца,
Мануил майстор тихо говори,
тихо говори на майсторите:
- Дорде не сторим вяра и клетва,
да си вградиме жива челяка,
жива челяка в сграда Тергода.
Че са сторили вяра и клетва.
Кой хабер сторили, кой сам си ходи,
Мануил майстор ни хабер стори,
ни хабер стори, ни сам си ходи,
че е ранила Манолица,
че си окъпа мъжкото дете,
че си приготви топла обяда
и я занесе на майсторите,
като я видя Манол майстор,
съръм посърна до черна земя,
сълзи оброни по бяла пазва.
Манолица тихом говори:
- Ой ми ти тебе, Манол майсторе,
що кат ме виде съръм посърна,
дал' ти не нося топла обяда,
дал' ти не нося мъжкото дете?
Мануил майстор и отговаря:
- Ний сме сторили вяра и клетва,
който си дойде най-рано сутрин,
него ще вградиме в града Тергода!
А, наздраве ти, Мануил майстор!
Априлци, кв. Острец, Троянско; лазарска - на строител (Архив
КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|