* * *

Венчавай, попе, недовенчавай

Какво е чудо станало,
горе ми, горе в Балкана,
в пустата Трявна голяма.
Там има моми хубави,
хбава й Радка Генова,
на хубост каймет нямала,
много ергени любила,
любила и ги й лъгала.
Най-после Радка залюби,
залюби Коля Боньова,
Боньова, Драгошинова,
и още Коля Деньова,
Деньова Коля, Скурчова.
Мама на Радка думаше:
- Я ставай, Радке, я ставай,
сгледници, Радке, Скурчани.
Радка си майци думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
аз не ща Коля Деньова,
Деньова още Скурчова.
Най-искам Коля Боньова,
Боньова, Драгошинова!
Докато дума издума,
чемшир се порти хлопнали,
сребърни звънци дръннали.
Радка майци си продума:
- Кат си ги, мамо, канила,
вър'си ги сама посрещай,
посрещай, мамо, изпращай.
Аз не ща Коля Деньова,
Деньова Коля, Скурчова.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012