* * *

Старите баби за момци, старците за моми

Кехая вика сред село,
сред село до боклучето:
- Бабите за ергените,
момите за дядовите!
От де е баба зачула,
отишла в тъмни чаршии,
че си й купила кукички,
да си бръчките раздърпа;
и си купила белилце,
белилце, още червилце.
Че си у тях отиде,
че се баба окъпа,
че си бръчките раздърпа,
че се белиса, червиса,
че се хубаво премени -
губера й е ризата,
козяка й е сукманя,
чергата й е престилка,
нищялките й са чорапи,
подлозите й са чехлите,
скрипците й са обеците,
ватълите й са герданя,
совалката й е сакъза,
метлата й е китката.
Сключила е бели бакрачи,
за студна вода отива...
Сред село хоро играе,
все момци деликанлии...
Сложила й бели бакрачи,
че се на хоро уловила,
помежду два деликанлии.
Баба на момци думаше:
- Тропайте, либе, да тропаме!
Момци един други думаха:
- Олеле Боже, горкана,
затуй ли ни й майка хранила,
за туй старо бабище,
за туй жълто пъпище!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2012