|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Стар ерген - времето му минало
Събота срещу неделя
наклала Ганка седянка,
наклала, пишман станала.
До всяка мома и ерген,
до наша Ганка стар ерген,
стар ерген - трийсет годишен,
а Ганка млада хубава,
млада - шестнайсет годишна.
Стоян на Ганка думаше:
- Ганке ле, бяло момиче,
лятно пролетно кокиче,
от Бога ли си дарено,
та си така хубаво?
Стори ми място да седна
до твоето дясно коляно,
до твоята хурка писана,
две думи да ти продумам
и друга ще ти пришепна.
Ганка Стояну думаше:
- Байчо ли, байчо Стояне,
твоето място готово,
ала ти времена минаха,
като на дърт бивол кирия,
като на стар кон кушия.
- Не гледай, Ганке, времето,
но гледай, Ганке, богатството.
Я хайде, Ганке, я хайде,
да станеш, да си пристанеш,
на мене булка да станеш.
Дворове пълни с говеда,
кошари пълни с овци,
килер ми пълен със злато.
Трявна, Дряновско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.09.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
|