|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Стар ерген - времето му минало
- Лале, Лалунко байчева,
питаш ли, Лале, майка си,
майка си, още баща си,
дал' ке те жнят тай зима,
тай зима, тая година?
Я Лалунка му каже:
- Не съм ги, байчо, питала,
но съм ги, байчо, слушала.
Тато и мама оратят,
че ке ме женят тай зима,
тай зима, тая година,
ама ме тебе не дават,
че ти е заман минало,
като на стар вол оране,
като на бивол кирия!
А Йован й се захвали:
- Лале, Лалунко, байчева,
ти ми се в очи подсмиваш?
Я кю ти това изкарам,
макар на нива, на лозе!
Я кю те, моме, извардя,
извардя, моме, издеба,
макар на нива, на лозе,
макар на студен кладенец,
макар в градина за китка,
очите кю ти извъртя,
на сламка кю ги надена,
на калпак кю ги затъкна!
Косата кю ти отрежа,
низ село кю се провикна:
"Гелимте, гелим, бакали,
черни череши продавам,
тъничък ибришим продавам!"
Кога излезнат бакали,
черни череши да купят,
не ми са били череши,
но са Лалунки очите!
И терзия е излезнал
тъничък ибришим да купи;
не е било ибришим,
но е Лалунки косата!
Варди я Йован, пази я,
та си я Йован изпази
на студен бистър кладенец,
па й очите извъртя,
на сламка й ги наниза,
на калпак си ги затъкна;
и косата й отряза,
па ги през село пронесе,
па си се три пъти провикна:
- Гелимте, гелим, бакали,
черни череши продавам,
тъничък ибришим продавам!
Па са излезли бакали,
черни череши да купят.
Не ми са били череши,
но са Лалунки очите!
Не ми е било ибришим,
но е Лалунки косата!
Сестримо, Ихтиманско, дн. Пазарджишко (СбНУ 9/1893, с. 25, №
3 - "Отмъщение"); контаминирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.09.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
|