|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Стар ерген - времето му минало
Мама Иване думаше:
- Иване, сино Иване,
ден ходиш, сино, нощ губиш,
де ти от мома армаган -
на глава китка смесена,
на ръка пръстен маламен?
Иван на мале думаше:
- Майно ле, мила, старая,
като ме питаш, да кажа, (2)
правичко да ти обадя.
Я снощи ходих, майно ле,
на тлака и на седянка,
прав съм зад врата аз стоял, (2)
на моми вода подавал,
на момци врата отварял,
никой ми нищо не рече, (2)
никому нищо не рекох,
никой ми нищо не рече,
сама ми Радка пролича:
"Иване, либе Иване, (2)
място ти беше готово
до мене, любе, да седнеш, (2)
до мойто ляво коляно,
до мойта хурка писана, (2)
ала ти време минало,
като стар бивол с кирия, (2)
постали коне дълъг път, (2)
мустаки ти развлякли!"
Иван майно ле пак дума:
- Хайде ме, майно ле, ожени,
да не ми се смеят момите!
Одаите, дн. Петко Каравелово, Великотърновско (Стоин-ССБ, № 2460
- "Стар ерген"; =Вълчев, Пустата, с. 53); старая - епитет, характерен
за Средногорието и селищата с преселници оттам на север от Стара планина.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.09.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
|