|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Стар ерген - времето му минало
Бонке ле! / - У Загоре съм вечерял,
бързо съм бързал да дойда,
на ваша гюзел седянка,
до тебе, Бонке, да седна,
до твои поли шарени,
по пошиени чорапи.
Скокнала Бонка, бегала,
та па на Йован говори:
- Йоване, Йован делийо,
та тебе ли кю да взема,
че ти е заман минало,
като на коне вършитба,
брези биволи кирия,
мали волове оране?!
Йован на Бонка говори:
- Бонке ле, шегобийке ле,
уцани кю се говедар,
говеда кю изкара,
и ти вашите докара,
доварди кю те, улови,
косата да ти отрежа,
на върви да я усуча,
на дърво да я закача;
очите да ти извъртя,
на клечки да ги надена,
на камак да ги затъкна -
че ми се, Бонке, подсмея,
че ми е заман минало!...
Локорско, Софийско (СбНУ 2/1890, с. 36); контаминирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.09.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
|