* * *

Стар ерген - времето му минало

Три пъти Станчо проводи,
три пъти все по троица, (2)
три пъти по три жълтици.
Стайка си Станча не рачи,
най-подир Станчо отиде.
Станчо на Стайка думаше:
- Защо ме, Стайке, не рачиш?
Дали те ваште не дават,
али ти сама не рачиш?
Стайка на Станчо думаше:
- Наште ме дават, не дават,
ала те сама не рача,
че ти е време минало,
като на бивол кирия,
на бърза коня кушия.
Любете се, мамете се,
ала севда не фъргайте, (2)
севдата й лоша работа,
севдата вода не влече,
севдата огън не гори,
от севда челяк умира
каквото Станчо и Стайка.
Любили се, лъгали се,
от малки дор до големи, (2)
дор за женене станали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.09.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011